Така наистина ще е по-добре, помислих си аз. По-добре за психиката ни и за шансовете пред нас.
— Надявам се, че има план Б.
Гидиън отвори очи и погледна намръщеното ми лице.
— Това му казах и аз. Отново.
— Значи сме сбъркани, е и? Всяка връзка има проблеми. — Той изсумтя. — Така е — настоях аз.
— Наистина ще спим отделно. В това отношение оставих нещата да стигнат прекалено далеч.
— В отделни легла или в отделни апартаменти?
— В отделни легла. Иначе не бих могъл да го понеса.
— Добре. — Въздъхнах и облегнах глава на рамото му, бях толкова благодарна, че можех да го прегърна и че отново бяхме заедно. — С това мога да се примиря. Засега.
Той преглътна мъчително.
— Когато си дойдох и те заварих тук… — започна той и ме прегърна още по-силно. — Господи, Ева! Мислех, че Кари ме лъже, като ми казва, че не си вкъщи, че просто не искаш да ме видиш. След това си помислих, че може би си излязла и… си продължила напред.
— Не си толкова лесен за преодоляване, Гидиън.
Не мислех, че изобщо някога щях да съм в състояние да го преодолея. Той беше в кръвта ми. Поизправих се, за да вижда лицето ми. Постави ръка върху сърцето си. Ръката, с която стискаше ключа.
— Благодаря ти за това.
— Не го оставяй — предупредих го аз.
— Не съжалявай, че си ми го дала — отвърна той и притисна чело в моето.
Усетих топлия му дъх върху кожата си и ми се стори, че прошепва нещо, но не успях да разбера какво.
Нямаше значение. Бяхме заедно. След дългия ужасен ден нищо друго нямаше значение.
8
Чух, че вратата на спалнята се отваря, и това сложи край на съня ми, но се разбудих истински, едва когато долових уханието на прясно кафе. Протегнах се, без да отварям очи, наслаждавайки се на очакването.
Гидиън седна на ръба на леглото и след миг прокара пръсти по бузата ми.
— Как спа?
— Липсваше ми. Кафето, което подушвам, за мен ли е?
— Ако си добра.
Отворих широко очи.
— Мислех, че ти харесва, когато съм лоша.
Усмихна се с онази подлудяваща усмивка. Вече беше облякъл един от своите невероятно секси костюми и изглеждаше много по-добре от предишната вечер.
— Обичам да си лоша с мен. Кажи ми за концерта в петък.
— Групата се казва „Сикс-Найнтс“. Това е всичко, което знам. Искаш ли да дойдеш?
— Въпросът не е в това дали искам. Ако ти ще ходиш, идвам и аз.
Вдигнах учудено вежди.
— Така ли? Ами ако не те бях поканила?
Той се протегна към ръката ми и леко завъртя пръстена, който ми беше дал.
— Тогава и ти няма да отидеш.
— Моля? — възкликнах и отметнах косата от лицето си. Видях решителното изражение на лицето му и седнах в леглото. — Дай ми кафето. Искам да съм заредена с кофеин, докато ти наритвам задника.
Гидиън се усмихна и ми подаде чашата.
— Не ме гледай така — предупредих го аз. — Наистина не ми харесва да ми забраняваш да отида някъде.
— Говорим специално за ходене на рок концерт. И не казвам, че не можеш да отидеш изобщо, а че не можеш да отидеш без мен. Съжалявам, ако не ти харесва, но това е положението.
— Кой ти е казал, че е рок концерт? Може да е класическа музика. Или келтска. Или поп.
— „Сикс-Найнтс“ има договор с „Видал рекърдс“.
— О!
„Видал рекърдс“ се управляваше от втория баща на Гидиън — Кристофър Видал-старши, но Гидиън държеше контролния пакет акции. Питах се как става така, че едно момче придобива семейния бизнес от втория си баща. Реших, че каквато и да е причината, тя обяснява защо неговият полубрат, Кристофър-младши, мрази Гидиън толкова много.
— Гледал съм техни концерти на запис — продължи той сухо — и няма да рискувам да те оставя сама в такава тълпа.
Отпих голяма глътка кафе.
— Разбирам какво имаш предвид, но не можеш да се разпореждаш с мен.
— Не мога ли? Тихо — каза той и постави пръст на устните ми. — Недей да спориш. Не съм тиранин. Но от време на време може да се тревожа за теб и трябва да си достатъчно разумна, за да го разбереш.