Бутнах ръката му:
— Вероятно „разумна“ означава, че трябва да правя това, което ти прецениш за правилно.
— Разбира се.
— Това са пълни глупости.
Той се изправи.
— Няма да се караме за някакви хипотетични възможности. Ти ме покани да дойда с теб на концерта в петък и аз приех. Няма за какво да спорим.
Оставих кафето на нощното шкафче, изритах завивките и се измъкнах от леглото.
— Трябва да мога да живея живота си, Гидиън. Трябва да запазя истинската си същност, иначе нищо няма да се получи.
— Аз също трябва да запазя същността си. И компромисите не трябва да са само от моя страна.
Това ме накара да се замисля. Не беше далече от истината — аз имах правото на свое лично пространство, но той имаше право да иска да го приемам и разбирам такъв, какъвто е. Трябваше да направя компромиси и да приема, че и той се бори със свои си демони.
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че искам да изляза с приятелки и да се забавляваме по клубовете?
Той хвана брадичката ми с две ръце и ме целуна по челото.
— Ще вземеш лимузината и ще се забавлявате в моите клубове.
— За да може охраната ти да ме шпионира.
— За да може да те наблюдава — поправи ме той и плъзна устни към веждите ми. — Толкова ли е ужасно, ангелчето ми? Толкова ли е непростимо, че не мога да откъсна очите си от теб?
— Не извъртай нещата.
Наклони главата ми назад и ме погледна решително в очите.
— Трябва да разбереш, че дори ако вземеш лимузината и ходиш само по моите клубове, пак ще се побъркам от притеснение, докато се прибереш. Не смяташ ли, че твоето леко неудобство заради предпазните ми мерки е част от взаимните компромиси?
Изръмжах:
— Как успяваш да накараш нещо толкова безумно да прозвучи разумно?
— Дарба.
Сложих ръце върху прекрасния му стегнат задник и го стиснах.
— Имам нужда от още кафе, за да се справя с дарбата ти, шампионе.
С Марк и партньора му Стивън имахме нещо като традиция всяка сряда да излизаме на обяд. Истински се зарадвах, когато двамата с Марк стигнахме до малкия италиански ресторант, който той беше избрал, и заварихме там Стивън и Шона. Отношенията ни с Марк бяха много професионални, но бяхме успели в известна степен да ги превърнем и в лични, а това означаваше много за мен.
— Наистина ти завиждам за тена — каза Шона. Беше облечена в дънки, ефектно потниче и тънък шал. — Аз само почервенявам и ми избиват още повече лунички.
— Но пък косата ти е толкова прекрасна — посочих аз, искрено се възхищавах на тъмночервената й грива.
Стивън прокара пръсти през косата си, която имаше същия цвят като тази на сестра му, и се усмихна:
— Какви ли не жертви прави човек, за да изглежда секси.
— Ти пък откъде знаеш? — попита Шона и блъсна закачливо брат си по рамото, но той изобщо не реагира на удара.
Докато тя бе стройна и слаба, Стивън беше висок и едър. От разговорите ми с Марк знаех, че партньорът му върши сам голяма част от работата в строителната си фирма и това обясняваше както едрата му фигура, така и захабените ръце.
Влязохме в ресторанта и веднага ни настаниха, тъй като бях направила резервация веднага щом Марк ме покани на обяд. Ресторантът беше малък, но имаше много приятна атмосфера. Слънцето влизаше през остъклените стени, а храната миришеше така вкусно, че устата ми се напълни със слюнка.
— Много се вълнувам за петък.
Меките сини очи на Шона горяха от нетърпение.
— И ще води теб — отбеляза сухо Стивън, — а не големия си брат.
— Там не е място за теб — не му остана длъжна тя. — Знам, че мразиш тълпите.
— Не ги мразя, просто имам нужда от лично пространство.
Шона театрално завъртя очи:
— Не могат всички да се съобразяват с теб.
Когато стана въпрос за тълпи, се сетих за Гидиън и желанието му да ме закриля.
— Имаш ли нещо против да доведа мъжа, с когото излизам? — попитах аз. — Или това ще ни развали вечерта?
— Не, разбира се. Той има ли приятел, който би искал да дойде с нас?
— Шона! — Марк очевидно беше изненадан и възмутен. — Ами Дъг?
— Какво Дъг? Не ме остави да довърша. — Тя ме погледна и обясни: — Дъг е гаджето ми. Това лято е в Сицилия на кулинарен курс. Той е готвач.
— Чудесно — казах аз. — Падам си по мъже, които умеят да готвят.