— О, да. — Тя се засмя и погледна ядосано Марк. — Той не е за изпускане и си го знам. Така че, ако гаджето ти има приятел, който е готов да излезе с нас, но без да се надява на шансове за свалка, ще бъде чудесно.
Веднага се сетих за Кари и се усмихнах.
Но по-късно през деня, след като с Гидиън бяхме потренирали и се бяхме прибрали в апартамента му, промених мнението си. Станах от дивана, където се бях изтегнала и безуспешно се опитвах да чета, и отидох в кабинета му.
Видях, че е намръщен, а пръстите му бързо подскачат по клавиатурата. Светлината от монитора и малката лампа, насочена към фотоколажа на стената, бяха единственото осветление в стаята, така че по-голямата й част оставаше в сянка. Той седеше в полумрака, гол до кръста и красив, сам и резервиран. Винаги, когато работеше, изглеждаше уединен и недостижим. Почувствах се самотна само като го наблюдавах.
Комбинацията от физическата дистанция, причинена от цикъла ми, и напълно разбираемото решение на Гидиън да спим отделно, будеше дълбоко скритата ми несигурност и ме караше да се стремя непрекъснато да съм близо до него, да се опитвам още по-яростно да привличам вниманието му.
Фактът, че работи, вместо да прекарва времето си с мен, не би трябвало да ми пречи — много добре знаех колко е зает, но въпреки това страдах. Чувствах се изоставена и самотна, което ми подсказваше, че отново се връщам към старите си нездравословни навици. Истината беше, че двамата с Гидиън сме едновременно най-доброто и най-лошото нещо, което можеше да се случи на всеки от нас.
Той вдигна очи към мен и ме прикова с поглед. Усетих как мисълта му превключва от работата към мен.
— Пренебрегвам ли те, ангелче? — попита той и се облегна на стола.
Изчервих се, искаше ми се да не чете мислите ми толкова лесно.
— Извинявай, че те прекъсвам.
— Знаеш, че винаги можеш да дойдеш при мен, когато имаш нужда от нещо.
Прибра клавиатурата, посочи освободеното място на бюрото пред себе си и дръпна стола си назад.
— Ела, седни тук.
През тялото ми премина гореща тръпка. Изтичах към него без никакъв опит да скрия нетърпението си. Настаних се на бюрото точно пред него и се усмихнах широко, когато той дръпна стола си и запълни пространството между краката ми.
Сложи ръце върху бедрата ми, прегърна ме през кръста и каза:
— Трябваше да ти обясня, че се опитвам да разчистя ангажиментите си, за да можем да заминем за уикенда.
— Наистина ли? — възкликнах аз и проврях пръсти в косата му.
— Искам за известно време да си само моя. Освен това изпитвам много, много голяма нужда да те чукам много дълги часове наред. Може би през цялото време — каза той и затвори очи, когато го докоснах. — Липсва ми усещането да съм вътре в теб.
— Ти винаги си вътре в мен — прошепнах аз.
Устните му бавно се извиха в закачлива усмивка и той отвори очи.
— Караш го да ми става.
— Това нещо ново ли е?
— Всичко е ново.
Не го разбрах и се намръщих.
— Ще стигнем и до това — продължи той. — А сега ми кажи защо дойде.
Поколебах се, все още мислех върху тайнствената му забележка.
— Ева. — Твърдият му тон ме накара да се съсредоточа. — От какво имаш нужда?
— От някой, който да излезе с Шона. Но… не като на среща. Шона си има гадже, но в момента той не е в страната. Просто ще е по-добре, ако излезем четирима.
— Не искаш ли да помолиш Кари?
— Първо се сетих за него, но Шона ми е приятелка. Помислих си, че може би ще искаш да поканиш някой твой приятел. Нали се сещаш, така всичко ще бъде по равно.
— Добре. Ще видя кой е свободен.
В този момент осъзнах, че не бях очаквала да приеме предложението ми. Изглежда мислите се бяха изписали на лицето ми, защото той попита:
— Има ли друго?
— Аз… — Как можех да му кажа какво си мисля, без да заприличам на пълна глупачка? Поклатих глава. — Не. Няма друго.
— Ева — започна той със строг глас, — кажи ми какво има.
— Просто глупости.
— Това не беше молба.
През мен сякаш премина ток, винаги изпитвах това усещане, когато ми заговореше с този властен тон.
— Просто си мислех, че поддържаш само бизнес отношения и от време на време чукаш случайни жени.
Трудно ми беше да изрека последната част от изречението. Колкото и да беше глупаво от моя страна, не можех да не изпитвам ревност към жените от миналото му.