Ръката на Гидиън се промъкна между краката ми и обхвана вулвата ми. Извих се, изненадана от директния му подход. Той издаде нисък звук, за да ме успокои, и започна да ме масажира, търкайки нежната плът с онова изключително умение, към което вече се бях пристрастила.
Откъсна устни от моите, наведе ме назад и вдигна гърдата ми до устата си. Захапа леко зърното през фланелката, след това обви устните си около трептящото от болка връхче и започна да го смуче толкова силно, че почувствах спазмите във вагината си.
Бях като под обсада, мозъкът ми даваше накъсо, а желанието ми ставаше все по-силно. Пръстите му се плъзнаха под ръба на бикините и докоснаха клитора ми, усещането от допира на ръката му беше точно това, от което се нуждаех.
— Гидиън.
Вдигна глава и ме наблюдаваше с премрежен поглед, докато ме водеше към края. Извиках, разтресена от конвулсии, освобождаването на напрежението след няколко дни въздържание бе почти непоносимо силно. Но той не ме пусна. Продължи да гали клитора ми, докато не свърших отново, докато цялото ми тяло не се разтресе и аз притиснах бедра едно в друго, за да се спра.
Отдръпна ръката си от мен, а аз се отпуснах безпомощно, дишайки тежко. Гушнах се в него, притиснах лице до гърлото му и обвих врата му с ръце. Имах чувството, че сърцето ми е станало двойно по-голямо. Всичко, което изпитвах, ме заля изведнъж — цялото мъчение и любов, които усещах към него. Впих се в тялото му, исках да съм още по-близо.
— Шшт… — Той ме притисна така силно, че беше трудно да дишам. — Поставяш всичко под въпрос и сама се подлудяваш.
— Мразя това — прошепнах аз. — Не трябва да изпитвам такава нужда към теб. Не е здравословно.
— Точно тук грешиш. — Чувах как силно бие сърцето му под ухото ми. — И отговорността за това е моя. В някои отношения поех ръководната роля, в други я оставих на теб и това те кара да се чувстваш объркана и разтревожена. Съжалявам за това, ангелче. Ще бъде по-лесно занапред.
Отдръпнах се, за да мога да огледам лицето му. Затаих дъх, когато очите ни се срещнаха, и той впери поглед в мен, без да мига. В този момент осъзнах какво е различното — в него имаше някакво ведро и непоклатимо спокойствие. При тази гледка нещо в мен също се успокои. Дишането ми се нормализира и усетих как тревогата ме напуска.
— Така е по-добре — каза той и ме целуна по челото. — Щях да изчакам да дойде уикенда, за да поговорим за това, но моментът и сега е подходящ. Трябва да стигнем до едно споразумение. И след като го постигнем, няма връщане назад. Разбра ли ме?
— Опитвам се — отвърнах аз и преглътнах.
— Много добре знаеш какъв съм. Виждала си най-лошите ми черти. Снощи ми каза, че въпреки това ме искаш. — Изчака да кимна с глава и след това продължи: — И точно тук прецаках всичко. Не можех да ти се доверя, че ще стигнеш до това решение сама, а трябваше да го направя. И поради тази причина бях прекалено предпазлив. Миналото ти ме плаши, Ева.
Мисълта, че Нейтън отново ще се намеси и ще ми отнеме Гидиън, беше прекалено болезнена, свих колене и ги притиснах до гърдите си.
— Не му давай тази сила.
— Няма. А ти трябва да осъзнаеш, че всеки въпрос има повече от един отговор. Кой казва, че се нуждаеш прекалено много от мен? Кой казва, че не е здравословно? Не ти. Нещастна си, защото се опитваш да се въздържаш.
— Хората не…
— Майната им на хората! Нито един от двама ни не е съвсем нормален. И в това няма нищо лошо. Вярвай, че знам от какво се нуждаеш, дори когато си мислиш, че греша. А аз ще вярвам на решението ти да останеш с мен, въпреки недостатъците ми. Разбра ли?
Прехапах долната си устна, за да не види, че трепери, и кимнах.
— Не ми изглеждаш много убедена — каза той меко.
— Страхувам се, че ще изгубя себе си в теб, Гидиън. Страхувам се, че ще изгубя онази част от мен, която положих толкова усилия да си върна обратно.
— Никога няма да позволя това да се случи — възрази той ожесточено. — Това, което искам, е и двамата да се чувстваме в безопасност. Това, което се случва между нас, не трябва да ни изтощава така. Трябва да е най-стабилното нещо в живота ни, на което винаги можем да се опрем.
Очите ми се напълниха със сълзи при тази мисъл.
— И на мен ми се иска да е така — прошепнах аз. — Толкова ми се иска.
— Ще ти го дам, ангелче! — Гидиън се наведе и докосна устните ми със своите. — Ще го дам и на двама ни. А ти ще ми позволиш да го направя.