Въздъхнах и се примирих с неизбежното.
— Приятелят ти ще дойде ли за вечеря?
Гидиън кимна леко.
— Вече е тук.
Проследих погледа му и забелязах един много приятен млад мъж, обут в дънки и фланелка на „Сикс-Найнтс“. Мъжът позираше с две красиви жени от двете му страни, които очевидно го бяха помолили да се снима с тях. Той се усмихна широко на човека, който ги снимаше с телефона си, след това махна с ръка на Гидиън и се извини.
— О, господи! — възкликна Шона и се олюля. — Това е Арнолдо Ричи! Той е собственик на заведението. И освен това води шоу по кулинарния канал.
Гидиън ме пусна, подаде ръка на Арнолдо и двамата се потупаха по гърба както правят близки приятели.
— Арнолдо, това е приятелката ми, Ева Трамел.
Протегнах ръка, Арнолдо я пое, придърпа ме към себе си и ме целуна директно по устните.
— Дръж се прилично — изръмжа Гидиън и ме скри зад гърба си.
Арнолдо се усмихна, тъмните му очи весело проблясваха.
— А кое е това прекрасно видение? — попита той, като се обърна към Шона, взе ръката й и я допря до устните си.
— Шона, това ще е кавалерът ти, Арнолдо Ричи, ако успее да оцелее по време на вечерята — заяви Гидиън и го изгледа предупредително. — Арнолдо, да ти представя Шона Елисън.
Тя направо сияеше.
— Гаджето ми ти е страхотен фен. Аз също. Веднъж направи лазаня по твоя рецепта и стана направо страхотна.
— Гидиън ми каза, че в момента той е в Сицилия. — Арнолдо говореше с много приятен акцент. — Надявам се, че ще можеш да отделиш време да отидеш при него.
Хвърлих бърз поглед към Гидиън. Дяволски добре знаех, че не съм му давала толкова подробна информация за гаджето на Шона. Той ме погледна с престорена невинност и едва забележимо се ухили.
Поклатих ядосано глава, но не можех да отрека, че това ще е незабравима вечер за Шона.
Следващият един час беше посветен на прекрасната храна и отличното вино. Точно довършвах страхотния крем с малини, когато забелязах, че Арнолдо ме наблюдава с широка усмивка.
— Белисима — похвали ме той. — Винаги изпитвам огромно удоволствие, когато видя жена с добър апетит.
Изчервих се, чувствайки се леко неудобно, но не можех да направя нищо, просто обичах храната.
Гидиън прехвърли ръка през облегалката на стола ми и започна да си играе с косата ми. С другата ръка вдигна чашата с червено вино и когато облиза устните си, знаех, че си представя как вкусва мен. Желанието му сякаш наелектризираше атмосферата. По време на цялата вечеря се чувствах като омагьосана.
Протегнах се под покривката, хванах члена му през джинсите и леко го стиснах. Усетих как веднага стана твърд като камък, но нищо във външния вид на Гидиън не показа, че се е възбудил.
Не можех да не приема това като предизвикателство.
Започнах да галя набъбналото тяло на члена му, като внимавах движенията да са леки и бавни, така че никой да не разбере какво правя. За мое най-голямо удоволствие Гидиън продължи разговора без никаква промяна нито в гласа, нито в изражението си. Способността му да се контролира ме въодушеви и ме направи още по-смела. Протегнах ръка към копчето на панталона му, възбудена от мисълта да го погаля кожа в кожа.
Гидиън отпи бавно от виното и остави чашата на масата.
— Само ти, Арнолдо — отвърна той сухо в отговор на нещо, което приятелят му бе казал.
Хвана китката ми точно в мига, в който започнах да разкопчавам копчето. Вдигна ръката ми и я допря до устните си, сякаш това беше най-обикновен и несъзнателен жест на привързаност. После обаче неочаквано и бързо заби зъби във възглавничката на пръста ми и ме накара да ахна от изненада.
Арнолдо се усмихна. Беше разбиращата и леко подигравателна усмивка, която един ерген отправя към друг, който вече е попаднал в мрежите на някоя жена. Каза нещо на италиански. Гидиън му отговори, произношението му беше гладко и секси, а тонът — иронично шеговит. Арнолдо отметна глава назад и се разсмя.
Трепнах. Харесваше ми да виждам Гидиън в такава светлина, беше отпуснат и искрено се забавляваше.
Погледна празната ми чиния от десерта, след това мен и попита:
— Готова ли си да тръгваме?
— О, да!
Нямах търпение да разбера как ще протече останалата част от вечерта, какви нови страни от характера на Гидиън ще открия. Защото харесвах тази негова страна точно толкова, колкото харесвах могъщия бизнесмен в костюм, и властния любовник в леглото, и нараненото дете, което не можеше да скрие сълзите си, и нежния приятел, който ме прегръщаше, докато плача.