Той беше толкова разнолик и все още бе мистерия за мен. Едва бях надникнала под повърхността на истинската му същност. Което не ми пречеше да съм дълбоко и безвъзвратно влюбена.
— Тези момчета наистина си ги бива! — изкрещя Шона, когато подгряващата група засвири петото парче.
След третата песен станахме от местата си и си проправихме път през тълпата към преградата, която отделяше фен зоната пред сцената от местата за сядане. Гидиън застана зад мен, сложи ръцете си от двете ми страни и се хвана за преградата. Тълпата ни натискаше отвсякъде, всички се бутаха напред, но тялото на Гидиън ме пазеше, също както Арнолдо пазеше Шона до нас.
Сигурна бях, че Гидиън можеше да ни осигури по-добри места, но не беше необходимо да му казвам, че билетите, които Шона е успяла да вземе като верен фен на групата, и фактът, че тя ни беше поканила, означава, че не можем и да си помислим за други места. Обичах го за това, че разбира и просто се оставя на течението.
Извърнах глава и го погледнах.
— Тази група има ли договор с „Видал рекърдс“?
— Не, но ми харесва.
Радваше ме фактът, че шоуто му допада. Вдигнах ръце във въздуха и започнах да крещя, въодушевена от енергията на тълпата и ритъма на музиката. Танцувах в кръга, ограден от ръцете на Гидиън, тялото ми бе обляно в пот, кръвта ми бушуваше.
Когато групата свърши, сценичните работници бързо започнаха да подреждат сцената за „Сикс-Найнтс“. Изпълнена с благодарност за вечерта, за радостта, за прекрасното усещане да мога да подивея с мъжа, когото обичам, се обърнах към Гидиън, обвих врата му с ръце и притиснах устни в неговите.
Той ме повдигна, накара ме да обхвана кръста му с крака и започна страстно да ме целува. Беше твърд и се притискаше в мен, примамваше ме да се отъркам в него. Хората около нас започнаха да подсвиркват и да подвикват неща от рода на: „Що не си вземете стая“ и „Изчукай я, човече“, но нито аз, нито Гидиън обръщахме внимание, той изглеждаше точно толкова погълнат от лудостта на страстта ни, колкото бях и аз. Едната му ръка бе обхванала дупето ми и ме притискаше към възбудения му пенис, другата стискаше косата ми и ме държеше неподвижно, докато той ме целуваше като обезумял, като че ли умираше от глад и не можеше да ми се насити.
Устните ни отчаяно се впиха едни в други. Езикът му проникна бързо и дълбоко в гърлото ми, сякаш чукаше устата ми, любеше се с нея. Засмуках го, погълнах го и започнах да го ближа, стенех, усещайки ненаситния му копнеж. На свой ред той засмука езика ми, устните му се плъзгаха по него. Беше прекалено. Бях влажна и пулсираща, полудяла от почти болезнената нужда да усетя члена му в себе си.
— Ще ме накараш да свърша — изръмжа той и дръпна долната ми устна със зъби.
Цялото ми внимание беше погълнато от него и страстта, с която ме желаеше, затова почти не забелязах появата на „Сикс-Найнтс“ на сцената. Едва когато чух вокала, се стреснах и осъзнах къде се намирам.
Замрях, разумът ми се опита да се отърси от пелената на страстта и да осъзнае това, което чувах. Знаех тази песен. Отворих очи точно в момента, в който Гидиън се отдръпна назад. През рамото му видях написаните на ръка плакати, които публиката издигаше във въздуха.
„Брет Клайн е МОЙ!“, „Чукай ме, Брет!“. И личният ми фаворит: „БРЕТ, ще те чукам като ГНЕВА ГОСПОДЕН!“.
По дяволите! Възможно ли беше?
И Кари, разбира се, е знаел. Знаел е и не ме е предупредил. Сигурно е решил, че ще е много забавно, когато открия истината случайно.
Краката ми отпуснаха хватката около бедрата на Гидиън и той ми помогна да стъпя на земята, като ме защитаваше от побеснялата тълпа фенове. Обърнах се с лице към сцената и усетих как в стомаха ми се надига огромна вълна. Нямаше никакво съмнение, на микрофона беше Брет Клайн, плътният му, мощен, изключително секси глас се лееше над хилядното множество, което беше дошло да го види на живо. Късата му коса стърчеше на бодли, чиито краища бяха изрусени до бяло, стегнатото му тяло бе облечено в широки масленозелени панталони и черен потник. Не можеше да се види от мястото, на което стоях, но знаех, че зелените му очи светят като изумруди, че лицето му е сурово и красиво, а убийствената му усмивка разкрива трапчинка, която подлудява жените.
Откъснах поглед от него, огледах останалите членове на групата и установих, че познавам всички. Когато свиреха в Сан Диего обаче не се наричаха „Сикс-Найнтс“. Тогава бяха „Кептив Соул“ и се попитах какво ли ги е накарало да сменят името.