Прожекторът угасна. Настъпи дълга тишина, в която последните акорди на песента отзвучаваха. После прожекторите светнаха отново и барабаните гръмнаха. Лумнаха пламъци и тълпата полудя.
Аз обаче бях глуха за света наоколо, изгубена в тежестта, която стягаше гърдите ми, и странното объркване, което ме оставяше замаяна.
— Тази песен — изръмжа Гидиън в ухото ми, докато продължаваше с все сила да ме чука с пръсти, — ми напомня за теб.
Притисна с длан клитора ми, започна да го масажира и аз свърших със сила, която ме разтърси цялата. В очите ми избиха сълзи. Изплаках и се разтресох цялата в ръцете му. Хванах се здраво за преградата пред мен и останах така, докато безкрайното удоволствие пулсираше в мен.
Когато шоуто свърши, единствената ми мисъл беше да се добера до телефон и да се обадя на Кари. Докато изчаквахме тълпата да се разотиде, се отпуснах върху Гидиън, търсех опора в силните му ръце, които ме бяха прегърнали.
— Добре ли си? — попита той и започна да ме гали по гърба.
— Добре съм — излъгах го аз.
Честно казано, не знаех как се чувствам. Не трябваше да придавам никакво значение на факта, че Брет е написал за мен песен, която хвърля напълно нова светлина върху уж само сексуалните ни отношения. Сега бях влюбена в друг.
— И аз искам да си тръгваме — измърмори той. — Умирам да вляза в теб, ангелче. Направо не мога да разсъждавам.
Бръкнах в задните джобове на джинсите му.
— Тогава да се махаме.
— Мога да ви заведа при музикантите зад сцената — каза той и се наведе да целуне върха на носа ми, когато се отдръпнах, за да го виждам по-добре. — Но не е необходимо да казваме на останалите, ако предпочиташ да се махаме.
За момент сериозно се замислих. В крайна сметка благодарение на Гидиън вечерта беше минала чудесно. Но знаех, че нямаше да си простя, ако заради мен Шона и Арнолдо, който също беше фен на „Сикс-Найнтс“, пропуснат нещо, за което ще си спомнят, докато са живи. Освен това щях да излъжа, ако не си признаех, че много ми се иска да погледна Брет отблизо. Не исках той да ме види, но се надявах да успея да го зърна аз.
— Добре. Хайде да ги заведем!
Гидиън ме хвана за ръка и каза на приятелите ни, чието въодушевление ми послужи като извинение, че съм го направила единствено заради тях. Тръгнахме към сцената, след това се отклонихме встрани, където Гидиън спря и каза нещо на един огромен мъж, който явно беше от охраната. Докато мъжът се обаждаше по радиостанцията, Гидиън извади мобилния си телефон и поръча на Ангъс да ни чака зад сцената. Погледите ни се срещнаха, докато говореше. Копнежът и обещанието за удоволствие ме накараха да затая дъх.
— Гаджето ти е върхът — заяви Шона, гледайки Гидиън почти благоговейно. Не беше хищнически поглед, просто му се възхищаваше. — Каква вечер! Направо не мога да повярвам. Толкова съм ти задължена за всичко — възкликна тя и ме прегърна бързо и силно: — Благодаря ти.
Отвърнах на прегръдката й:
— Аз ти благодаря, че ме покани.
Към нас се приближи дългокрак мъж със сини кичури в косата и модни очила с черна рамка.
— Господин Крос — поздрави той Гидиън и му протегна ръка, — не знаех, че ще дойдете тази вечер.
Гидиън стисна ръката му.
— Не съм ви казвал — отвърна той меко и протегна другата си ръка към мен. Хванах я, той ме дръпна до себе си и ме представи на Робърт Филипс, мениджър на „Сикс-Найнтс“. След като представи и Шона и Арнолдо, минахме отзад, където сценичните работници се трудеха усилено, а групитата се мотаеха безцелно.
Изведнъж осъзнах, че нямам никакво желание да виждам Брет. Докато го слушах да пее, ми беше съвсем лесно да забравя случилото се между нас. Лесно ми беше да искам да забравя, след като чух песента, която е написал. Но онзи период от миналото ми беше нещо, с което далеч не се гордеех.