— Групата е там — каза Робърт и посочи с ръка отворената врата, през която се чуваха музика и буен смях. — Много ще се радват да ви видят.
В този момент неочаквано спрях и Гидиън ме погледна намръщено.
Вдигнах се на пръсти и му прошепнах:
— Нямам никакво желание да се запознавам с тях. Ако нямаш нищо против, ще отида до тоалетната и след това ще ви чакам в лимузината.
— Ако изчакаш няколко минути, ще дойда с теб.
— Не е необходимо. Не се тревожи.
Той докосна челото ми.
— Добре ли си? Изглеждаш ми зачервена.
— Чувствам се страхотно. И ще ти го докажа в момента, в който се приберем.
Тези думи подействаха. Престана да се мръщи и изви устни в усмивка.
— Тогава да приключваме тук.
Той погледна към Робърт Филипс и направи знак на Арнолдо и Шона.
— Може ли да ги заведете вътре? Ще дойда след минута.
— Гидиън, наистина… — възразих аз.
— Ще те придружа дотам.
Познавах отлично този тон. Изминахме заедно десетте метра до тоалетната.
— От тук нататък ще се оправя сама, шампионе.
— Ще те изчакам.
— Така никога няма да си тръгнем. Отивай да си вършиш работата. Добре съм.
Той ме изгледа търпеливо.
— Ева, няма да те оставя сама!
— Ще се оправя. Сериозно ти говоря. Ето го изхода.
Посочих надолу по коридора към двойната врата, над която светеше недвусмислен надпис. Работниците вече бяха започнали да изнасят оборудването.
— Ангъс е там, нали така?
Гидиън облегна рамо на стената и кръстоса ръце.
Вдигнах отчаяно ръце:
— Добре. Чудесно. Нека да е твоята!
— Започваш да схващаш, ангелче — усмихна се той.
Влязох в тоалетната и си свърших работата, като през цялото време мърморех под нос. Отидох да си измия ръцете, вдигнах поглед към огледалото и се намръщих. Гримът ми се беше разтекъл от потта и около очите ми се бяха образували тъмни петна, освен това зениците ми бяха черни и разширени.
— Какво толкова намира в теб? — попитах се иронично, като си мислех колко перфектно изглежда Гидиън.
Въпреки че беше потен, той продължаваше да изглежда все така добре, а аз бях изтощена и смачкана. Но гледайки се в огледалото, мислех не толкова за външността си, колкото за личните си недостатъци. Не можех да се отърва от тях. Не и докато бях в една и съща сграда с Брет.
Взех парче салфетка, намокрих го и се опитах да изтрия тъмните петна, след това излязох обратно в коридора. Гидиън ме чакаше на няколко метра встрани и разговаряше с Робърт, или по-точно казано, слушаше какво му говорят. Мениджърът на групата очевидно беше развълнуван от нещо.
Гидиън ме видя и ми направи знак с ръка да изчакам минута, но аз не исках да поемам този риск. Посочих към изхода, който се намираше в края на коридора, след това се обърнах и се отправих натам, преди да успее да ме спре. Минах бързо покрай стаята, в която се намираше групата, хвърлих един поглед през отворената врата и видях Шона да се смее с чаша бира в ръка. В шумната стая беше пълно с хора и си личеше, че тя си прекарва страхотно.
Въздъхнах с облекчение, когато пристъпих навън, вече се чувствах много по-добре. Забелязах Ангъс, който стоеше до лимузината на Гидиън в далечния край на паркинга, до автобусите, махнах му с ръка и се отправих към него.
Мислите ми се върнаха към изминалата вечер и това колко освободено се беше държал Гидиън. Това със сигурност не беше мъжът, който обсъждаше възможността да ме вкара в леглото си така, както се обсъжда бизнес сделка.
Нямах търпение да го разсъблека.
Вдясно от мен едно огънче пламна в тъмнината и ме стресна. Спрях и видях как Брет Клайн поднася клечка кибрит към цигарата в устата си. Стоеше в сянката встрани от изхода, пламъкът освети лицето му и ме върна назад във времето.
Той вдигна поглед, видя ме и замръзна. Сърцето ми започна да блъска в гърдите, обзето едновременно от вълнение и от мрачно предчувствие. Изведнъж той изруга и хвърли клечката, която беше изгорила пръстите му.
Продължих напред, опитвайки се да запазя спокойна крачка, докато се движех към Ангъс и лимузината.
— Хей, чакай малко — извика Брет.