Чух как се приближава тичешком към мен и усетих внезапен прилив на адреналин. Един от работниците буташе количка, натоварена с нещо тежко, и аз минах от другата му страна, използвайки го като прикритие, и бързо се шмугнах между два от автобусите. Притиснах гръб в единия от тях, застанала между отворените багажни отделения. Свих се в сянката. Чувствах се като страхливка, но знаех, че просто няма какво да кажа на Брет. Вече не бях момичето, което той познаваше.
Мина тичешком покрай мен. Реших да изчакам, да му дам време да ме потърси и след това да се откаже. С цялото си същество усещах как времето минава, знаех, че Гидиън съвсем скоро ще дойде да ме търси.
— Ева.
Трепнах, когато чух името си. Обърнах се и видях, че Брет се задава от другата страна. Докато бях извърнала глава надясно, той се приближаваше към мен отляво.
— Наистина си ти — каза той грубо.
Хвърли фаса на земята и го стъпка с ботуша си.
Чух се да казвам нещо познато:
— Трябва да ги откажеш.
— Непрекъснато ми го повтаряш.
Приближи се към мен много предпазливо.
— Гледа ли концерта?
Кимнах, отдръпнах се от автобуса и отстъпих назад.
— Беше страхотен. С групата наистина сте постигнали много. Радвам се за вас.
Тръгна към мен, за всяка моя крачка назад той правеше една напред.
— Надявах се, че ще се появиш на някой от концертите, просто ей така. Разигравал съм стотици сценарии в главата си какво ще направя, когато те видя.
Не знаех какво да отговоря. Напрежението между нас беше толкова силно, че беше трудно да дишам. Той все още ме привличаше.
Нямаше нищо общо с чувството, което изпитвах към Гидиън. Не беше дори негово бледо подобие, но въпреки това съществуваше. Излязох отново на открито, където десетки хора сновяха напред-назад и си вършеха работата.
— Защо бягаш? — попита той.
Видях го съвсем ясно на светлината, която идваше от лампата на паркинга. Сега изглеждаше дори по-добре, отколкото преди.
— Не мога… — започнах аз и преглътнах. — Нямам какво да ти кажа.
— Глупости.
Горещият му поглед ме изгаряше.
— Престана да идваш. Не каза абсолютно нищо, просто престана да идваш. Защо?
Притиснах с ръце тежката топка, която усещах в стомаха си. Какво можех да му кажа? „Най-накрая пораснах и проумях, че заслужавам нещо по-добро от това да съм една от мацките, които чукаш в тоалетната в паузите на концертите.“
— Защо, Ева? Между нас имаше нещо и изведнъж ти просто изчезна.
Извърнах се, потърсих с очи Гидиън или Ангъс. Не видях нито един от двамата. Лимузината стоеше самотна на паркинга.
— Оттогава мина много време.
Брет се спусна към мен и ме хвана за ръцете, стреснах се и за момент се уплаших от неочаквано агресивното движение. Ако около нас нямаше хора, сигурно щях да изпадна в паника.
— Дължиш ми обяснение — изсъска той.
— Не е…
Целуна ме. Имаше най-меките устни на света, допря ги до моите и ме целуна. Докато усетя какво става, той вече ме стискаше здраво за ръцете и не ми позволяваше да помръдна. Не можех да го отблъсна.
И за частица от секундата не ми се искаше да го правя.
Дори отвърнах на целувката му, защото той все още ме привличаше и защото имаше нещо много успокоително в мисълта, че съм била нещо повече от парче месо за чукане. Имаше вкус на тютюн и съблазнителният аромат на мъж след тежък физически труд и ме целуна с цялата страст, на която са способни артистите. Беше ми близък, познавах го по толкова интимни начини.
Но в крайна сметка нямаше никакво значение, че все още успяваше да ми въздейства. Нямаше значение, че имахме минало, колкото и болезнено да беше то за мен. Нямаше значение, че се чувствах поласкана от песента, която бе написал за мен, че след като в продължение на шест месеца го наблюдавах как се забавлява с други жени, докато ме чука навсякъде, където намери врата с ключалка, днес мисли за мен, докато е на сцената и съблазнява хиляди крещящи фенки долу.
Нищо от това нямаше значение, защото бях лудо влюбена в Гидиън Крос и той беше мъжът, от когото се нуждаех. Отдръпнах се с въздишка…
… и видях как Гидиън се спуска към Брет, блъска го и го събаря на земята.
10
Полетях назад от силата на удара, едва не паднах. Двамата мъже се стовариха на асфалта с тъп звук. Някой изкрещя. Една жена пищеше. Не можех да реагирам. Замръзнах безмълвно на мястото си, а вътре в мен емоциите се блъскаха в бясна вихрушка.