— Какво означава той за теб?
Избърсах с ръка сълзите, които се стичаха по бузите ми.
— Той е просто грешка.
— Тогава или сега?
— И двете.
Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.
— Винаги ли целуваш грешките си по този начин?
Гърдите ми се надигаха болезнено, опитвах се да потисна риданието. Яростно поклатих глава.
— Желаеш ли го? — попита сухо и отпи от питието си.
— Не — прошепнах аз. — Желая само теб. Обичам теб, Гидиън. Толкова много, че боли.
Затвори очи и отпусна глава назад. Използвах възможността, за да допълзя по-близо до него, опитвах се да намаля поне физическата дистанция между нас.
— Заради мен ли свърши, когато пръстите ми бяха в теб, Ева? Или заради проклетата песен?
О, господи! Как можеше да се съмнява.
Аз го бях накарала да се съмнява. Аз бях виновна.
— Заради теб. Ти си единственият, който може да ме накара да се чувствам по този начин. Да ме накара да забравя къде съм. Да направи така, че когато ме докосва, да не ме интересува кой е наоколо и какво се случва около мен.
— Не се ли случваше точно това и когато той те целуваше? — Гидиън отвори очи и впери поглед в мен. — Вкарвал е пишката си в теб. Чукал те е… изпразвал се е вътре в теб.
Отдръпнах се, поразена от ужасната горчивина в гласа му, от отвратителния начин, по който нарочно ме унижаваше. Знаех как се чувства в момента. Как представата за нещо подобно може да се забие в мозъка ти и да те измъчва, докато накрая имаш чувството, че полудяваш. В съзнанието си десетки пъти бях виждала как двамата с Корин се чукат, докато аз ги наблюдавам отстрани, побесняла от ревност.
Неочаквано той се изправи, наведе се към мен и грубо прокара палеца си по устните ми.
— Бил е в устата ти.
Грабнах чашата му и изпих останалото в нея, усетих острия вкус, който ме изгори. Успях да преглътна само със силата на волята си. Стомахът ми се сви и се разбунтува. А после почувствах топлината на алкохола в цялото си тяло.
Гидиън отново се отпусна на седалката и закри лицето си с ръце. Знаех, че все още вижда как целувам Брет. Знаех, че това го разяжда отвътре.
Пуснах чашата на пода, наместих се между краката му и започнах пипнешком да търся копчето на панталона му.
Той се протегна и стисна пръстите ми в желязна хватка, другата му ръка все още закриваше очите му.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Свърши в устата ми — помолих го аз. — Изчисти ме.
Настъпи дълго мълчание. Седеше напълно неподвижен, само гърдите му се надигаха и спускаха от тежкото дишане.
— Моля те, Гидиън.
Изруга тихо, пусна ме и премести ръката си.
— Направи го.
Спуснах се към него, сърцето ми биеше бясно при мисълта, че може да промени решението си и да ме отхвърли… че може да реши да няма нищо общо с мен. Единствената помощ от негова страна беше, че за момент надигна бедрата си, за да мога да събуя панталоните и боксерките му.
В следващия момент огромният му прекрасен член беше в ръцете ми. В устата ми. Изстенах, когато усетих вкуса му, топлината и сатенената мекота на кожата му, миризмата му. Потърках буза в слабините и тестисите му, исках мирисът му да се разнесе по мен и по този начин да маркира, че му принадлежа. Езикът ми се плъзна по вените, изпъстрили тялото на члена му, и започна да се движи нагоре-надолу.
Чух как изскърца със зъби, когато започнах силно и дълго да го смуча, а в гърлото ми се надигаха стонове на извинение и страст. Сърцето ми се късаше, че е толкова мълчалив… моят любовник, който обичаше да стене и да ми говори мръсно. Винаги ми казваше какво да направя… колко добре се чувства, когато го любя. Сега съзнателно се въздържаше, не ми позволяваше да изпитам удовлетворение от това, че му доставям удоволствие.
Взех пениса му в юмрук и започнах да го търкам, смучех меката като коприна главичка, изсмуквах първите му сокове и ги облизвах с бързи движения на езика си. Бедрата му се стегнаха, започна да диша бързо и тежко. Усетих как се напрегна и направо полудях, хванах члена му с две ръце, движех устата си толкова бързо, че челюстта ме заболя. Гръбнакът му се изви, той надигна глава от облегалката и после се отпусна силно назад, когато първата плътна струя сперма експлодира в устата ми.
Изхленчих, вкусът му възбуди сетивата ми, накара ме да го пожелая още по-силно. Преглътнах инстинктивно, ръцете ми продължаваха да стискат и търкат пулсиращия му пенис, за да накарат още от плътната му сперма да се излее върху езика ми. Тялото му се тресеше, докато продължаваше да се изпразва. Устата ми се изпълни и от ъгълчетата й потече тънка струя. Той не издаде звук, запази същото неестествено мълчание каквото и по време на боя.