— Искам просто да съм в теб.
Извих врат, когато усетих да прониква още по-дълбоко, а от устните ми се изтръгна стон. Чувствах се тооолкова добре. Колкото и да бях изтощена и прекомерно натоварена емоционално и физически, с цялото си същество желаех да го притежавам и да усещам, че и той ме притежава. Знаех, че винаги ще е така.
Той се наведе и докосна с устни челото ми.
— Ти си всичко, което желая, Ева. Няма друга. Никога няма да има.
— Гидиън.
Той, за разлика от мен, беше разбрал, че вечерта ни се е провалила заради моята ревност и заради дълбоко вкоренената ми нужда го накарам и той да изпита същото чувство. Целуна ме нежно, с чувство, изтривайки всички спомени за нечии чужди устни.
— Ангелче. — Гласът на Гидиън беше топъл и дрезгав шепот в ухото ми. — Събуди се.
Изстенах, стиснах по-здраво очи и заврях глава във врата му.
— Остави ме, сексманиак такъв.
Тихият му смях ме разтърси. Целуна ме силно по челото и се измъкна изпод мен.
— Пристигнахме.
Отворих едно око и видях, че си облича тениската. През цялото време така и не беше свалил джинсите си. Осъзнах, че слънцето е изгряло. Седнах, погледнах през прозореца и ахнах, когато видях океана. Веднъж бяхме спрели на някаква бензиностанция, за да заредим, но аз така и не успях да се ориентирам къде сме. Попитах Гидиън, но той отказа да ми отговори, твърдейки, че ще бъде изненада.
— Къде сме? — прошепнах, омагьосана от гледката на слънцето, което се издигаше над водата. Явно се беше съмнало отдавна. Може би дори утрото преваляше.
— В Северна Каролина. Вдигни си ръцете.
Подчиних се, без да се замисля, а той ми нахлузи потника.
— Трябва да си сложа сутиена — измърморих, когато отново показах глава.
— Никой няма да те види, освен мен, а и отиваме направо във ваната.
Погледнах стабилната, покрита с тикли къща, пред която бяхме спрели. Беше поне на три етажа, заобиколена от всички страни с веранда и балкони, а отзад имаше старомодна единична входна врата. Беше построена на колони, на самия бряг на океана, толкова близо до водата, че приливът със сигурност стигаше точно под нея.
— Колко дълго пътувахме?
— Почти десет часа.
Изправих се, Гидиън нахлузи полата ми, оправи я и закопча ципа.
— Да вървим.
Излезе пръв и ми подаде ръка. Свежият солен бриз се блъсна в лицето ми и ме събуди. Ритмичният прибой на океана ме накара да осъзная къде се намирам. Ангъс не се виждаше наоколо, което беше добре дошло за мен, защото осъзнавах, че не нося бельо.
— Ангъс цялата нощ ли кара?
— Не, шофьорите се смениха, когато спряхме на бензиностанцията.
Погледнах към Гидиън и сърцето ми замря, когато забелязах нежността, с която ме наблюдава. Върху челюстта му се виждаше синина. Протегнах се да я докосна и усетих болка в гърдите си, когато той се гушна в дланта ми.
— Наранен ли си някъде другаде? — попитах. След тази дълга нощ се чувствах истински оголена емоционално.
Той ме хвана за китката и постави ръката ми върху сърцето си.
— Тук.
Любов моя… И на него не му е било никак лесно.
— Съжалявам.
— Аз също.
Целуна върха на пръстите ми, хвана ме за ръка и ме поведе към къщата.
Вратата беше отключена и влязохме направо вътре. На една поставка точно до вратата стоеше кошница, в която имаше бутилка вино и две чаши, вързани с панделка. Гидиън пусна резето, което изщрака, а в това време аз извадих плика, на който пишеше „Добре дошли“, и го отворих. В дланта ми се изтърколи ключ.
— Това няма да ни трябва — каза Гидиън, взе ключа от ръката ми и го остави на поставката. — В следващите два дни ще живеем като отшелници.
В тялото ми се разля мека топлина от удоволствие при тези думи и истинско изумление от мисълта, че мъж като Гидиън Крос може да харесва компанията ми дотолкова, че да не се нуждае от никой друг около себе си.
— Хайде — каза той и ме дръпна нагоре по стълбите, — по-късно ще отворим виното.
— Да. Първо ще пием кафе.
Огледах обзавеждането на вилата. Отвън приличаше на селска къща, но вътре всичко бе съвсем модерно. Облицованите с ламперия стени бяха боядисани в искрящо бяло и по тях висяха черно-бели снимки на мидени черупки. Всички мебели бяха в бяло, а голяма част от аксесоарите — от стъкло и метал. Сигурно щеше да изглежда стерилно и голо, ако не беше зашеметяващата гледка към океана, цветните петна на килимите по пода и колекцията от книги с твърди корици, подредени във вградените библиотеки.