— Господи, Гидиън. Изглежда ужасно — прошепнах, след като вратата се затвори зад гърба ми.
— Добре са го наредили — съгласи се той мрачно. — Има фрактура на черепа, тежко мозъчно сътресение, три спукани ребра и едната му ръка е счупена.
Списъкът беше болезнен дори само за слушане.
— Не мога да разбера защо някой би му причинил подобно нещо!
Гидиън ме дръпна към себе си и притисна устни до челото ми.
— Лекарят каза, че е възможно да изпишат Кари след един-два дни, затова ще уредя някой да се грижи за него в домашни условия. Освен това ще съобщя на шефа ти, че утре няма да отидеш на работа.
— Трябва някой да се обади в агенцията на Кари.
— Ще се погрижа и за това.
— Благодаря ти — прегърнах го силно. — Какво щях да правя без теб.
— Никога няма да ти дам възможността да разбереш.
На следващата сутрин майка ми ме събуди в девет, като се вмъкна със загрижено изражение в стаята на Кари веднага щом настъпи времето за посещение. Извика ме в коридора, привличайки вниманието на всички наоколо. Беше все още рано, но тя изглеждаше страхотно, обута във впечатляващи обувки с червени подметки на Кристиан Лубутен и вталена рокля без ръкави с цвят на слонова кост.
— Ева! Не мога да повярвам, че замина за целия уикенд и не си взе телефона. Какво си мислеше, че правиш? Ами ако се беше случило някакво нещастие?
— Случи се нещастие!
— Точно така! — възкликна тя и размаха едната си ръка, защото с другата стискаше чантата си. — Никой не можеше да се свърже нито с теб, нито с Гидиън. Беше оставил съобщение, че ще заминете заедно за уикенда, но никой не знаеше къде. Не мога да повярвам, че той постъпи толкова безотговорно. Не знам какво си мислеше, че прави.
— Благодаря ти — прекъснах я аз, защото започваше да се самонавива и да повтаря едно и също, — че се погрижи за Кари. Това означава много за мен.
— Разбира се, че ще се погрижим — отвърна майка ми малко по-спокойно. — Знаеш, че и ние го обичаме. Направо не съм на себе си след това, което се случи. — Долната й устна потрепери и тя отвори чантата си, за да извади кърпичката, която винаги й беше под ръка. — Толкова обичам Кари, но той се държи като уличница. Много се съмнявам, че може да изброи всички жени и мъже, с които е спал. Спомняш ли си благотворителната вечеря, на която дойде с Гидиън? Бях ти купила една страхотна червена рокля…
— Да. — И никога нямаше да я забравя. През онази нощ двамата с Гидиън за първи път правихме любов.
— Сигурна съм, че Кари преспа с онази блондинка, с която танцува цяла вечер. И то още там! Изчезнаха нанякъде и когато се върнаха… Е, много добре знам как изглежда един задоволен мъж. Ще се учудя, ако изобщо й знаеше името.
Спомних си какво ми беше казал Кари, преди да заспи.
— Мислиш ли, че нападението е свързано с някого, с когото е спал?
Майка ми премигна срещу мен, едва сега се сети, че не знам нищо за случая.
— Нападателят казал на Кари да си държи ръцете далече от „нея“, но нямаме представа коя е тази „нея“. Детективите ще дойдат малко по-късно днес и ще се опитат да изкопчат от него някои имена.
— Господи!
Разтърках очи, изпитвах огромна нужда да си измия лицето и още по-голяма нужда от чаша кафе.
— Трябва да разговарят с Татяна Черлин.
— Коя е тя?
— Едно момиче, с което Кари се виждаше. Мисля, че подобна ситуация много ще й допадне. Приятелят на Кари ги хвана заедно и тя истински се наслаждаваше на случилото се. Явно обича драмите, особено когато сама ги причинява.
Разтрих врата си, но после изведнъж осъзнах, че причината за тръпките по гърба ми е съвсем друга. Погледнах през рамо и видях, че Гидиън приближава, разстоянието между нас бързо намаляваше с всяка от уверените му широки крачки. Облечен в костюм за работа, с голяма чаша кафе в едната ръка и малка черна чанта в другата, той беше точно това, от което се нуждаех, в момента, в който се нуждаех от него.
— Извинявай.
Тръгнах към Гидиън и се озовах право в прегръдката му.
— Здравей — каза той, заровил устни в косата ми. — Как си, държиш ли се?
— Ужасно е. И абсолютно безсмислено — отговорих аз, а сълзите напираха в очите ми. — Последното, от което Кари се нуждае, е поредната катастрофа в живота му. Вече е преживял повече, отколкото заслужава.
— Същото се отнася и за теб, а сега и ти страдаш заедно с него.