— Нямаше да се случи, ако го бях взел със себе си, когато си тръгнах.
— Не можеш да се обвиняваш за това.
— Кого другиго да обвинявам за това, че е чукал чужда мацка? — попита той и сложи ръка на врата си. — Аз не съм му достатъчен. Либидото му е като на побеснял от хормони тийнейджър, а аз през цялото време съм или на лекции, или на работа.
Ох… нямаше нужда да споделя толкова много и толкова лична информация! Въпреки това положих усилия да не го прекъсвам. Разбирах, че Трей вероятно няма с кой друг да поговори за Кари.
— Той е бисексуален, Трей — започнах тихо и в желанието си да го успокоя протегнах ръка и го погалих по рамото. — Това не означава, че на теб ти липсва нещо.
— Не знам как да се справя с това.
— Защо не помислиш за консултация с психотерапевт. Имам предвид, че можете да отидете заедно.
Той ме погледна уплашено, след това приведе рамене.
— Не знам. Сигурно ще трябва да реша дали мога да живея с изневерите му. Ти би ли могла да го направиш, Ева? Би ли могла да си седиш вкъщи и да чакаш мъжа си, като знаеш, че в този момент той е с някой друг?
— Не. — Самата мисъл предизвика ледени тръпки по гърба ми. — Не, не бих могла.
— Дори не знам дали Кари ще се съгласи да отидем на консултация. Непрекъснато ме отблъсква. В един момент ме иска, в следващия — не. В даден момент ми е верен, в другия не е. Искам да ме допусне до себе си, Ева, така, както е допуснал теб, но той непрекъснато се затваря.
— Трябваше ми много време, докато успея да стигна до него. Опита се да ме отблъсне със секс, все ми налиташе, пускаше грубиянски шегички. Според мен си взел правилното решение, като си отказал да спиш с него в петък. Кари е свикнал да смята, че плюсовете му опират само до външния му вид и сексуалната му привлекателност. Трябва да му покажеш, че го желаеш не само заради тялото му.
Трей въздъхна и скръсти ръце.
— Така ли се сближихте? Като отказа да спиш с него?
— Да, отчасти. Но по-важната причина е, че аз самата имах много проблеми. Сега може и да не е толкова очевидно, колкото беше по онова време, но той знае, че не съм идеална.
— И аз не съм. Та кой е идеален?
— Той смята, че ти си по-добър от него, че заслужаваш нещо по-добро — засмях се и продължих. — Що се отнася до мен… ами, сигурна съм, че някаква част от него смята, че го заслужавам. Че двамата се заслужаваме един друг.
— Откачено копеле — измърмори Трей.
— Такъв е — съгласих се. — И затова го обичаме. Искаш ли да отидеш да го видиш? Или предпочиташ да се върнеш вкъщи и да обмислиш всичко?
— Не, искам да го видя. — Трей отново рамене и вдигна високо брадичка. — Не ме интересува каква е причината да е тук. Искам да съм до него, докато премине през това.
— Радвам се да го чуя. — Хванах го за ръка и го поведох към стаята на Кари.
Когато влязохме, чухме развълнувания момичешки смях на майка ми. Беше седнала на ръба на леглото, Кари я гледаше с обожание и й се усмихваше. Тя беше точно толкова негова майка, колкото и моя, и той истински я обичаше. Собствената му майка го беше мразила, беше го малтретирала и беше позволявала и на други да го малтретират.
Той погледна към нас и гърдите ми се стегнаха от емоциите, които се изписаха върху лицето му. Чух как Трей ахна, когато видя в какво състояние е Кари. Ядосах се на себе си, че не го бях предупредила да не допуска грешката да се разплаче, както бях направила аз.
Трей се изкашля.
— Ти си истинска кралица на драмата — каза той с обич в гласа. — Ако искаше цветя, трябваше направо да си го кажеш, а не да прибягваш до такива крайни мерки.
— Които очевидно са безрезултатни. — Кари влезе в тона му, полагайки очевидни усилия да се стегне. — Не виждам никакви цветя.
— А аз виждам в изобилие — отвърна Трей, оглеждайки бързо букетите в стаята, и после отново насочи вниманието си към Кари. — Просто исках да видя конкуренцията, за да знам с какво се състезавам.
Нямаше начин да се пропусне двойствения смисъл, вложен в това изречение. Майка ми стана от леглото. Наведе се и целуна Кари по бузата.
— Ще заведа Ева на закуска. Ще се върнем след час.
— Само секунда, момчета — казах аз, минавайки покрай леглото, — и веднага ви се махам от главите.