Извадих телефона и зарядното от чантата и го включих в един контакт до прозореца.
Веднага щом екранът светна, изпратих съобщения на Шона и на баща ми, в които казвах просто: „Ще ти се обадя по-късно“. След това изключих звука на телефона и го оставих на перваза.
— Готова ли си? — попита мама.
— Напълно.
13
Във вторник сутринта станах още преди изгрев-слънце, оставих бележка на Кари, така че да може да я види веднага щом се събуди, взех такси и се отправих към къщи. Изкъпах се, облякох се, направих си кафе и се опитах да се отърва от мисълта, че нещо не е наред. Бях под силен стрес и недоспала, а това винаги предизвикваше леки пристъпи на депресия.
Повтарях си, че няма нищо общо с Гидиън, но стегнатият възел в стомаха ми казваше съвсем друго.
Погледнах часовника и видях, че минава осем. Трябваше да тръгна скоро, защото Гидиън нито се беше обадил, нито ми беше изпратил съобщение, че ще дойде да ме вземе. Бяха минали почти двадесет и четири часа, откакто го видях за последно. Дори не бяхме разговаряли истински. Чуването ни по телефона снощи бе съвсем кратко. Прекъснах нещо важно и той едва успя да ми каже „здравей“ и „довиждане“.
Знаех, че е много зает. Знаех, че не трябва да му се сърдя, че плаща за времето през уикенда с извънредна работа сега. Освен това беше направил много, за да ми помогне в ситуацията около Кари, повече, отколкото можех да очаквам. Проблемът да се справя с чувствата си бе изцяло мой.
Изпих кафето, изплакнах чашата, грабнах чантата си и излязох. Обточената с дървета улица, на която живеех, беше тиха и спокойна, но останалата част от Ню Йорк вече беше будна и пулсираше на пълни обороти. Елегантни дами в бизнес облекла и мъже в костюми напразно се опитваха да спрат профучаващите таксита, преди да решат да се задоволят с претъпканите автобуси или пък с метрото. Сергиите за цветя искряха с великолепните си цветове, които сутрин винаги успяваха да ме развеселят точно толкова успешно, колкото и миризмата, идваща откъм близката пекарна, която в този час беше претъпкана с купувачи.
Бях изминала известно разстояние по Бродуей, когато телефонът ми иззвъня.
Вълнението, което усетих, когато видях, че е Гидиън, ме накара да ускоря крачка.
— Здравей, страннико!
— Къде си, по дяволите? — сопна се той.
Полазиха ме тръпки и въодушевлението ми се изпари.
— На път за работа.
— Защо? — обърна се той към някого и след това ме попита: — В такси ли си?
— Не, отивам пеша. Господи! Да не си се събудил с дупето нагоре?
— Трябваше да изчакаш да те вземат.
— Ти не се обади, а аз не исках да закъснея, след като вчера отсъствах от работа.
— Можеше ти да ми се обадиш, вместо просто да тръгнеш. — Гласът му беше тих и пълен с гняв.
Аз също се ядосах.
— Последния път, когато ти се обадих, беше толкова зает, че ми отдели не повече от минута.
— Трябва да се погрижа за някои неща, Ева, остави ме на мира.
— Разбира се. Мога да го направя още сега.
Затворих телефона и го пуснах в чантата си. Той започна да звъни почти веднага, но не му обърнах никакво внимание, кръвта ми кипеше от яд. След няколко минути бентлито спря до мен, но аз продължих да вървя. Колата ме последва, а шофьорският прозорец се отвори. Ангъс се наведе към мен.
— Госпожице Трамел, моля ви.
Спрях и го погледнах.
— Сам ли си?
— Да.
Качих се в колата с въздишка. Телефонът ми продължаваше да звъни, протегнах се и изключих звука му. Една пряка по-надолу чух гласа на Гидиън, който идваше откъм високоговорителите в колата.
— При теб ли е?
— Да, сър — отговори Ангъс.
След това връзката прекъсна.
— Какво го е прихванало тази сутрин? — попитах и погледнах Ангъс в огледалото за обратно виждане.
— Много неща са му се струпали на главата.
Каквото и да беше, очевидно не бе свързано с мен. Не можех да повярвам, че се държи като идиот. И предишната вечер беше рязък по телефона, но не и груб. Секунди след като пристигнах в офиса, Марк дойде до бюрото ми.
— Съжалявам за случилото се със съквартиранта ти — каза той и остави чаша кафе пред мен. — Ще се оправи ли?
— Рано или късно. Кари е силен, ще се справи.
Пуснах нещата си в най-долното чекмедже на бюрото и с благодарност приех димящата чаша кафе.