— Господи! — въздъхнах аз и потреперих. — Съжалявам.
Той сви рамене.
— Прикривам го с грим на сцената, а ти си ме виждала и в по-лош вид. Освен това и аз нанесох няколко добри удара, нали?
Спомних си синините по гърба и брадата на Гидиън и кимнах.
— Така е.
— Значи… — той замълча, изчака келнерът да остави двете чаши и бутилка студена вода и тогава продължи — излизаш с Гидиън Крос.
Защо винаги ми задаваха този въпрос в моменти, когато не бях сигурна, че връзката ни ще продължи още дълго.
— Да, виждаме се.
— Сериозно ли е?
— Понякога изглежда така — отговорих съвсем искрено. — А ти имаш ли гадже?
— В момента не.
Отделихме малко време да погледнем менюто и да поръчаме. В ресторанта беше пълно и шумно, музиката едва се чуваше от разговорите на хората и потракването на чинии от близката кухня. Седяхме един срещу друг на масата и се оглеждахме преценяващо. Усещах пулса на привличането между нас. Когато Брет облиза устни с върха на езика си, разбрах, че и той го усеща.
— Защо написа „Златна“? — попитах внезапно, повече не можех да сдържам любопитството си. Пред Гидиън и пред Кари се бях престорила, че това не ме вълнува особено, но всъщност въпросът ме подлудяваше.
Брет се облегна назад.
— Защото много мисля за теб. Всъщност не мога да спра да мисля за теб.
— Не разбирам защо.
— Бяхме заедно цели шест месеца, Ева. Това е най-дългият период, през който съм бил с едно момиче.
— Но ние не бяхме заедно — възразих аз и понижих глас. — Освен в сексуално отношение.
Той сви устни.
— Разбирам какво представлявах за теб, но това не означава, че не бях наранен.
Вперих поглед в него, сърцето ми блъскаше като лудо.
— Имам чувството, че съм надрусана или нещо подобно. Според моите спомени двамата се чукахме след концертите и после ти отиваше да си вършиш работата. Ако не бях там да ти пусна, си намираше някоя друга мацка.
Той се наведе напред:
— Глупости. Опитвах се да те накарам да излизаме. През цялото време те молех да прекарваш повече време с мен.
Поех няколко пъти въздух, за да се успокоя. Не можех да повярвам, че едва сега, почти четири години по-късно, Брет Клайн разговаря с мен така, както навремето исках да разговаря. Бяхме заедно на обществено място, обядвахме, почти като на среща. Това още повече ме объркваше, а в главата ми и без това цареше пълен хаос заради поведението на Гидиън.
— Ужасно много си падах по теб, Брет. Пишех името ти и рисувах сърчица около него като някоя влюбена тийнейджърка. Отчаяно исках да съм ти гадже.
— Бъзикаш ли ме? — Той се протегна и хвана ръката ми. — Какво, по дяволите, се случи тогава?
Сведох поглед, той несъзнателно въртеше около пръста ми пръстена, който Гидиън ми беше подарил.
— Спомняш ли си, когато отидохме в билярдната зала?
— Да. Как мога да го забравя? — Прехапа долната си устна, очевидно спомняйки си как го бях скъсала от чукане на задната седалка на колата, твърдо решена да бъда най-добрата мацка, с която е спал, за да не търси друга. — Тогава си мислех — продължи той, — че сме стигнали до етапа, в който ще започнем да се виждаме извън бара, но ти ме изостави в момента, в който влязохме вътре.
— Отидох до тоалетната — казах тихо, спомняйки си смущението и болката, които бях изпитала, сякаш се бяха случили вчера — и когато се върнах, ви видях двамата с Дарън да обменяте монети, за да играете. Беше обърнал гръб към мен, така че не ме видя. Чух как си говорехте… и се смеехте. — Поех дълбоко въздух и издърпах ръката си от неговата.
Брет се размърда, очевидно изпитваше неудобство, което все пак беше нещо.
— Не мога да си спомня точно какво сме казали, но… По дяволите, Ева! Бях само на двадесет и една. Групата точно беше започнала да набира популярност. Мацките бяха навсякъде.
— Знам — отговорих сухо. — И аз бях една от тях.
— До онзи момент се бяхме виждали няколко пъти. Като те заведох в залата, исках да дам знак на момчетата, че между нас започва нещо. — Той потърка едната си вежда с до болка познат жест и продължи: — Тогава не ми стискаше достатъчно, за да призная какво изпитвам към теб. Правех се, че всичко е заради секса, но не беше така.
Вдигнах чашата си и отпих, опитах се да прокарам буцата, заседнала в гърлото ми.