Той отпусна ръка върху облегалката на стола.
— Значи провалих всичко с голямата си уста. Ето защо ме изостави онази вечер. Ето защо никога повече не излезе някъде с мен.
— Бях отчаяна, Брет — признах си аз, — но не исках да го показвам.
Келнерът донесе обяда ни. Защо изобщо си поръчах нещо, бях прекалено разстроена, за да ям. Брет започна да реже пържолата си. Изглеждаше така, сякаш я напада. После изведнъж остави ножа и вилицата.
— Тогава прецаках всичко, но сега всички знаят какво е ставало в главата ми по онова време. „Златна“ е най-големият ни хит. Заради него подписахме договор с „Видал“.
Идеята всичко да завърши с тази песен ме накара да се усмихна.
— Песента е прекрасна, а гласът ти звучи страхотно, докато я пееш. Наистина се радвам, че ми се обади и се видяхме отново, преди да заминеш. Фактът, че поговорихме и изяснихме някои неща, означава много за мен.
— Ами ако не искам да замина и да продължа нататък? — Той пое дълбоко въздух и издиша шумно. — Ева, през последните години ти беше моята муза. Благодарение на теб написах най-добрите парчета на групата.
— Това много ме ласкае — започнах аз.
— Бяхме страхотни заедно. И все още е така. Знам, че и ти го чувстваш. Начинът, по който ме целуна онази нощ…
— Това беше грешка. — Стиснах юмруци под масата. Не можех да понеса повече драми. Не можех да преживея още една нощ като миналия петък. — Освен това не забравяй факта, че Гидиън контролира вашия лейбъл. Не е необходимо да си създаваш такива проблеми.
— Майната му! Какво може да направи? — възкликна той и започна да потропва с пръсти по масата. — Искам да опитаме още веднъж.
Поклатих глава и си взех чантата.
— Това е невъзможно. Дори и да нямах гадже, не съм подходящото момиче за твоя начин на живот, Брет. Нуждая се от прекалено много внимание.
— Спомням си — отвърна той грубо. — Господи, как мога да го забравя.
Изчервих се.
— Не това имах предвид.
— И не това е всичко, което искам. Мога да съм до теб. Виж ме сега, групата е на път, но ние с теб сме заедно. Мога да ти отделям време. Искам да го правя.
— Не е толкова просто — отвърнах аз, извадих няколко банкноти от портмонето си и ги оставих на масата. — Ти не ме познаваш. Нямаш представа какво означава да имаш връзка с мен, колко усилия са необходими за това.
— Остави ме да опитам — предизвика ме той.
— Аз съм капризна, своенравна и ужасно ревнива. Ще те побъркам само след седмица.
— Винаги си ме побърквала. И това ми харесва. — Усмивката изчезна от лицето му. — Престани да бягаш, Ева, и ми дай още един шанс.
Погледнах го в очите и задържах погледа си.
— Влюбена съм в Гидиън.
Той вдигна вежди. Дори посиняло, лицето му беше прекрасно.
— Не ти вярвам.
— Съжалявам. Трябва да тръгвам. — Станах и понечих да мина покрай него.
Той ме хвана за лакътя.
— Ева…
— Моля те, не прави сцени — прошепнах аз, вече съжалявах за прибързаното си решение да обядваме на толкова оживено място.
— Не се нахрани.
— Не мога. Трябва да тръгвам.
— Чудесно. Но аз няма да се откажа — заяви той и пусна ръката ми. — Може и да правя грешки, но се уча от тях.
Наведох се към него и казах твърдо:
— Няма никакъв шанс. Никакъв.
Брет забоде вилицата си в пържолата:
— Докажи го.
Когато излязох от ресторанта, видях, че бентлито ме чака, паркирано до тротоара. Ангъс излезе от колата и ми отвори задната врата.
— Как разбра къде съм? — попитах, стресната от неочакваното му появяване.
В отговор на въпроса той само се усмихна любезно и докосна ръба на шофьорската си фуражка.
— Това започва да ме плаши, Ангъс — оплаках се аз и се настаних на задната седалка.
— Не че не съм съгласен с вас, госпожице Трамел, аз само си върша работата.
Докато пътувахме обратно към „Кросфайър“, пуснах на Кари съобщение: „Обядвах с Брет. Иска да му дам втори шанс“. Кари ми отговори: „Като му тръгне на човек…“
„Целият ден = Пълен кошмар“ — написах аз. — „Искам да започне отначало“.
Телефонът ми иззвъня. Беше Кари.
— Бебчо — започна той, — много ми се иска да ти съчувствам, но този любовен триъгълник е нещо толкова прекрасно. Решената на всичко рок звезда и властният милиардер. Еха!