— … и не мога да се безпокоя и за теб — продължи той, без да обърне каквото и да било внимание на думите ми. — Мисля, че не искам прекалено много.
Нещо не беше наред.
— Защо отказваш да говориш с мен, Гидиън? — Протегнах се и докоснах рамото му, но той се извърна и избягна допира, сякаш го бях опарила. Тази реакция на жеста ми ме нарани повече от всичко останало. — Кажи ми какво става. Ако има някакъв проблем…
— Проблемът е в това, че през половината от времето не знам къде си, по дяволите! — сряза ме той и ме изгледа намръщено, докато вратите на асансьора се отваряха. — Съквартирантът ти е в болница. Баща ти ще идва на гости. Просто… съсредоточи вниманието си върху това.
Влязох в асансьора с парещи очи. Като не броим това, че ме беше дръпнал, за да изляза от кабинката, през цялото време Гидиън не ме докосна. Не прокара пръсти по бузата ми, не направи опит да ме целуне. Освен това не спомена, че иска да се видим по-късно, направо прескочи останалата част от деня и каза, че Ангъс ще ме чака сутринта.
Никога преди това не съм била така объркана. Не можех да разбера какво се случва, защо изведнъж между нас се бе отворила пропаст, защо Гидиън беше сърдит и напрегнат, защо се държеше така, сякаш дори не го интересува, че съм обядвала с Брет. Защо се държеше така, сякаш не го интересува абсолютно нищо? Вратите започнаха да се затварят. „Довери ми се, Ева.“
Наистина ли прошепна тези думи в мига, преди вратите напълно да се затворят? Или само ми се искаше да е така?
В момента, в който влязох в болничната стая на Кари, усетих, че съм на края на силите си. Преди това бях тренирала здраво с Паркър, след което се отбих в апартамента само колкото да взема един душ и да изям порция безвкусни полуготови спагети. Цял ден не бях яла нищо, затова шокът от солта и въглехидратите в спагетите изтощи организма ми до крайност.
— Изглеждаш ужасно — отбеляза Кари и намали звука на телевизора.
— Виж ти кой ми го казва — не му останах длъжна аз, чувствах се прекалено напрегната, за да понеса критичните му забележки.
— Аз бях пребит с бейзболна бухалка. Твоето извинение какво е?
Подредих възглавниците и грубото одеяло върху походното си легло и му разказах подробно как е минал денят ми.
— И оттогава Гидиън не ми се е обаждал — завърших уморено. — Дори Брет се свърза с мен след обяда. Остави на рецепцията плик с телефонния си номер.
В плика бяха и парите, които бях оставила в ресторанта.
— Ще му се обадиш ли? — попита Кари.
— Сега не искам да мисля за Брет! — отвърнах аз, опънах се по гръб на леглото и прокарах пръсти през косата си. — Искам да разбера какво му става на Гидиън. Сякаш през последните трийсет и шест часа се е превърнал в съвсем друг човек.
— Може би причината е в това.
Вдигнах глава от възглавницата и видях, че сочи нещо, оставено върху нощното шкафче. Изправих се на крака и видях какво е — местен гей вестник.
— Трей го донесе днес — обясни Кари.
Снимката на Кари беше отпечатана на първа страница, а отдолу следваше статия, в която се разказваше за нападението и се изказваше предположението, че може да е престъпление от омраза. Статията споменаваше факта, че живеем заедно, както и романтичната ми връзка с Гидиън Крос, просто за да направи четивото по-пикантно.
— И на сайта им го има — добави той тихо. — Предполагам, че някой от агенцията се е разприказвал, клюката се е разнесла и сега ще се превърне в някаква политическа глупост. Честно казано, не вярвам на Крос да му пука.
— Каква е сексуалната ти ориентация ли? Разбира се, че не. Не е такъв.
— Но може би хората от пиар отдела му гледат на нещата по друг начин. Може би затова иска да знае къде ходиш. А ако се тревожи, че някой иска чрез теб да достигне до мен, това би обяснило защо не иска да ходиш сама по улиците.
— Тогава защо не ми го каже? — възкликнах аз и оставих вестника. — Защо се държи като пълен идиот? Всичко беше толкова прекрасно през уикенда. Той беше толкова прекрасен. Мислех, че трудностите са вече зад гърба ни. През цялото време си мислех, че той вече няма нищо общо с мъжа, когото срещнах за първи път, а сега се държи още по-зле. Има някакво… Не знам. Имам чувството, че е на хиляди мили от мен. Нищо не разбирам.
— За съжаление, не мога да ти помогна, Ева — каза Кари, взе ръката ми и я стисна. — Само той може да даде отговор на въпросите ти.
— Прав си.