— Значи знаеш какво е направил и все още си с него? — попита Лукас и подпря лакти на масата. — И с теб постъпва точно по същия начин. Изглеждаш изтощена и потисната. Нали знаеш, че това е част от играта му? Той е експерт в това — в един момент да боготвори жената и да се държи така, сякаш не може да диша без нея, и след това изведнъж да не може дори да я погледне повече.
Последното изречение болезнено точно описваше настоящите ми взаимоотношения с Гидиън. Пулсът ми се ускори.
Погледът на Лукас се плъзна към гърлото ми, след това отново се спря върху лицето ми. Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка:
— Вече си преживяла това, за което говоря. Ще продължава да си играе с теб, докато поведението ти не започне да зависи изцяло от него. Тогава ще се отегчи от теб и ще те захвърли.
— Какво се е случило между вас? — попитах отново. Знаех, че ключът се крие в отговора на този въпрос.
— Гидиън Крос е нарцистичен социопат — продължи той, без да обърне внимание на въпроса ми. — Според мен е женомразец. Използва парите си, за да прелъсти жените, и после започва да ги презира, защото са били достатъчно повърхностни, за да бъдат привлечени от богатството му. За него сексът е начин за контрол и никога не можеш да си сигурна в какво настроение ще го завариш. Това е част от тръпката — когато винаги си готова за най-лошото, от облекчение изпадаш в еуфория, когато той се представи в най-добрата си светлина.
— Не го познаваш — отвърнах аз, отказвайки да захапя въдицата. — Жена ти също.
— Нито пък ти. — Облегна се назад и отпи от кафето си. И той като мен се опитваше да изглежда напълно спокоен. — Никой не го познава. Той е цар на манипулациите и лъжите. Не го подценявай. Той е извратен, опасен човек, способен на всичко.
— Фактът, че отказваш да обясниш защо те мрази, ме кара да си мисля, че вината е в теб.
— Не си прави прибързани изводи. Има някои неща, които нямам правото да обсъждам.
— Това е твърде удобно обяснение.
— Не съм ти враг, Ева — въздъхна той, — а и Крос няма нужда някой друг да води битките му вместо него. Не си длъжна да ми вярваш. Честно казано, говоря с такава горчивина, че и аз самият нямаше да си вярвам, ако бях на твое място. Но ти си красива и интелигентна млада дама.
Напоследък не се бях държала като такава, но беше моя отговорност да поправя нещата. Или да си тръгна.
— Ако се отдръпнеш назад — продължи той — и погледнеш какво ти причинява, ако си зададеш въпроса как се чувстваш след началото на връзката ви и дали изпитваш удовлетворение от нея, ще можеш сама да стигнеш до някои заключения.
Нещо иззвъня и той извади телефона от джоба на престилката си.
— А, моят най-нов пациент току-що е дошъл на този свят. — Изправи се, погледна ме и постави ръка на рамото ми. — Може би ти ще си тази, която ще успее да избяга. Ще се радвам, ако е така.
Наблюдавах го как излезе от кафенето с бърза крачка, отпуснах се на стола в момента, в който се скри от погледа ми, вече бях напълно изтощена и абсолютно объркана. Погледът ми се премести върху тъмния екран на таблета. Нямах сили да довърша писмото.
Взех нещата си и отидох да се приготвя, преди Ангъс да е дошъл.
— Яде ли ти се китайско?
Вдигнах поглед от проектите за кафето с вкус на боровинки и срещнах топлите кафяви очи на шефа. Сетих се, че е сряда — денят, в който обикновено обядваме със Стивън.
За миг се поколебах дали да не откажа и да хапна нещо на бюрото си, защото така щях да угодя на Гидиън. Но в същия момент осъзнах, че щях да го намразя, ако го направя заради него. Все още се опитвах да си изградя нов живот в Ню Йорк, което означаваше, че трябва да си създам приятели и да имам планове, които излизат извън връзката ми с него.
— Винаги съм готова да хапна нещо китайско — отвърнах аз.
Първото ми хапване с Марк и Стивън беше именно китайско, само че тук, в офиса. Една вечер с Марк бяхме останали да работим доста след края на работното време и Стивън беше дошъл да ни нахрани.
Излязохме към дванайсет и аз отказах да се чувствам виновна за нещо, което ми доставя такова голямо удоволствие. Стивън ни чакаше в ресторанта, седнал на една кръгла маса с въртяща се поставка в средата.
— Здрасти. — Посрещна ме с мечешка прегръдка и кавалерски издърпа стол за мен. Погледна ме внимателно, докато сядахме: — Изглеждаш изморена.