Сигурно видът ми наистина е бил ужасен, след като всички ми казваха едно и също нещо.
— Началото на седмицата не беше никак леко.
Келнерката дойде и Стивън поръча различни предястия на пара и същото, което бяхме яли в онази късна вечер — пилешко с фъстъци, зеленчуци и люти чушки, както и говеждо с броколи. Когато отново останахме сами, Стивън каза:
— Не знаех, че съквартирантът ти е гей. Не си спомням да си го споменавала.
— Всъщност е бисексуален — сетих се, че Стивън или някой негов познат може да е видял вестника, който Кари ми показа. — Мисля, че не е ставало въпрос за това.
— Как е той? — попита Марк, изглеждаше истински загрижен.
— По-добре. Може би още днес ще го преместят вкъщи.
Този въпрос ми тежеше още от сутринта, тъй като Гидиън не ми се бе обадил, за да ми каже със сигурност.
— Кажи ни, ако имаш нужда от помощ — предложи Стивън, в гласа му нямаше никаква следа от обичайния хумор. — Веднага ще ти помогнем.
— Благодаря ви. Не е било престъпление от омраза към гейовете — поясних. — Не знам откъде го измисли този репортер. Преди уважавах журналистите. Сега ми се струва, че много малко от тях си правят труда да проверяват фактите си предварително, а още по-малко се стараят да пишат обективно.
— Сигурно е трудно да живееш под светлините на прожекторите. — Стивън стисна ръката ми на масата. Беше весел, общителен човек, но зад забавната му външност се криеше солиден мъж с добро сърце. — Но пък трябва да го очакваш, след като си имаш вземане-даване с рок звезди и милиардери.
— Стивън! — скара му се Марк и се намръщи.
— Ох! — сбърчих нос аз. — Шона ти е казала.
— Разбира се, че ми каза — отвърна Стивън. — Това е най-малкото, което можеше да направи, след като не ме покани на концерта. Но не се безпокой, тя не е клюкарка. Няма да каже на никого.
Кимнах, изобщо не се притеснявах, Шона беше добър човек. Въпреки това се почувствах неудобно, че шефът ми знаеше, че съм се целувала с един човек, след като излизам с друг.
— Не че ще му стане нещо на Крос, ако сам опита вкуса на собственото си лекарство — измърмори Стивън.
Намръщих се смутено. След това улових изпълнения със съчувствие поглед на Марк. Разбрах, че гей вестникът не е единственият им източник на информация. Сигурно бяха видели и снимките на Гидиън с Корин. Изчервих се от унижение.
— Ще се погрижа да го опита — заканих се аз. — Дори ако трябва собственоръчно да му го натъпча в гърлото.
Стивън вдигна учудено вежди, след това се засмя и ме потупа по ръката.
— Само така, моето момиче.
Телефонът иззвъня в момента, в който се върнах на работното си място.
— Кабинетът на Марк Герити, Ева.
— Защо, по дяволите, ти е толкова трудно да изпълняваш заповеди? — попита Гидиън грубо.
Седнах, вперила поглед в колажа от снимки, които ми беше дал, на тях изглеждахме толкова близки и влюбени.
— Ева?
— Какво искаш от мен, Гидиън? — попитах тихо.
За миг настъпи мълчание, след това той въздъхна дълбоко.
— Кари ще бъде преместен в апартамента следобед под наблюдението на лекаря си и частна сестра. Ще го завариш вкъщи, когато се прибереш.
— Благодаря ти.
Отново настъпи мълчание, но той не затваряше. Накрая събрах смелост да попитам:
— Приключихме ли?
Въпросът имаше скрит подтекст. Не знам дали го усети и дали това изобщо го интересуваше.
— Ангъс ще те закара до вас.
Стиснах по-здраво слушалката.
— Довиждане, Гидиън.
Затворих и се върнах към работата си.
Проверих какво прави Кари веднага щом се прибрах вкъщи. Леглото му беше дръпнато настрани и изправено до стената, за да се отвори място за болничното легло, което можеше лесно да се повдига и сгъва според желанията на болния. Когато влязох, Кари спеше, сестрата седеше в нов люлеещ се стол и четеше електронна книга. Беше същата, която видях в болницата първата нощ — красавицата с екзотични черти, която не успяваше да откъсне очи от Гидиън.
Попитах се кога ли е говорил с нея. Дали го е направил той самият, или е помолил някого? И дали тя е приела работата заради парите, или заради Гидиън, а може би и заради двете?
Фактът, че бях прекалено уморена, за да се тревожа за това, говореше достатъчно за чувствата, които изпитвах в момента. Може би там някъде имаше хора, чиято любов е способна да преодолее всичко, моята обаче беше прекалено крехка. Необходимо беше непрекъснато да се подхранва, за да може да расте и процъфтява.