Известно време девойката го наблюдаваше с интерес, изучавайки издълженото му, стройно сиво тяло и масивна муцуна. Изглеждаше съвсем нормално, като се изключи големината му; същото се отнасяше и за двойника му, който бе зърнала в последните часове на нощта. Докато гледаше как бърните му оголват огромните жълтеникави зъби, с които гризеше кокала, тя се сети за предупреждението на Миногий, че биха могли да я разкъсат на парчета, ако я докопат.
Нощта бе истинско мъчение за обтегнатите й нерви. Тя бе наблюдавала как Мийб изважда кости от котела и или ги дава на песовете си, или започва сама да ги глозга, но през по-голямата част от времето бе оставена сама, измъчвана от догадки за съдбата си. Скелетната вещица я бе натикала в клетката, без да й каже нито дума, и я беше оставила да виси вътре чак до сутринта, когато се върна и сръга Отрова през решетките.
— Ще свалим цялата гнусна плът от костите ти, милинка — изхриптя старицата. — Довечера ще си готова за котела. — Тя облиза сбръчканите си устни и се ухили, разкривайки зъбатата си акулова паст. — От теб ще излезе много вкусна гозба!
С тези думи тя закуцука към стаята си, за да си легне, оставяйки Отрова да размишлява над онова, което я очакваше през нощта. А че тя щеше да настъпи много бързо, нямаше никакво съмнение — нали Пиперено зрънце й бе казала, че нощите тук са дълги, ала дните са ужасно кратки.
Утринта напредваше с обезпокоителна бързина, а светлината пълзеше по пода на коридора, когато Отрова чу вратата на терасата да се отваря и Пиперено зрънце влезе в залата. Чернокосото момиче тъкмо бе задрямало, защото не бе спало от предишната нощ, но веднага се сепна и отвори очи. Кучето също се оживи, но щом видя Пиперено зрънце, моментално изгуби интерес и отново насочи вниманието си към костта, която гризеше.
— Виждала ли си котката ми? — обърна се русата девойка към Отрова.
— Котката ти? — смая се затворничката. — Помогни ми да се измъкна оттук!
Пиперено зрънце започна да суче нервно къдриците си, оглеждайки се наоколо.
— Не съм го виждала от миналата нощ — сподели разтревожено тя. — Изчезна малко след като ти си тръгна.
— Пиперено зрънце, моля те! Трябва да ме свалиш оттук! — замоли я Отрова. — Нали виждаш тази верига? Виждаш ли как е закачена за онази голяма желязна скоба? Само я откачи и я отпусни бавно, сигурна съм, че можеш да го направиш!
Погледът на русата девойка се насочи към веригата. Тя минаваше през три подобни скоби — една на тавана, друга на стената и трета на пода, където бе захваната посредством куката в края й.
— Не мога да открия никъде котката си! — изхлипа Пиперено зрънце.
— Аз ще ти помогна да я намерим — излъга чернокосото момиче с най-убедителния си глас. — Ще видиш, че заедно ще успеем да открием Андерсен!
Светлокосото създание прехапа долната си устна и се замисли над думите й.
— Не мога — промълви след малко.
На Отрова й се искаше да закрещи.
— Можеш! — настоя тя. — Ако ме оставиш тук, Мийб ще ме изяде! Това ли искаш?
— Не — отвърна Пиперено зрънце и пристъпи смутено от крак на крак, сякаш искаше да се махне колкото се може по-скоро оттук, — Но не мога да те освободя. Мийб ще разбере и ще побеснее. Може би дори ще ме изяде!
— Ще избягаме заедно! Зная как!
— Аз не мога да избягам — поклати глава русокосото създание. — Никога не съм напускала тази къща!
— Аз ще се грижа за теб — опитваше се да я склони Отрова. — Не ми ли каза, че искаш да пътешестваш и да опознаеш света? Не искаш ли да видиш Вълшеблените владения?
— Искам, но…
— Искаш ли да прекараш остатъка от живота си в грижи за тази стара вещица? Всеки ден да трепериш дали няма да й хрумне да те сложи в котела, докато гледаш как новите ти приятели биват изяждани от Мийб или те напускат завинаги?
— Не, но…
— Тогава ме свали долу!
— Ами кучето?
— Аз ще се оправя с кучето — заяви тъмнокосата девойка, макар всъщност да нямаше ни най-малка представа как ще стори това. Измъкването от клетката й стигаше като за начало и дори беше повече, отколкото смееше да се надява преди няколко минути.
Пиперено зрънце изглеждаше раздирана от колебания; а както Отрова се беше уверила, взимането на решения не беше най-силната й страна.
— Не смея! — изхленчи тя накрая. — Не можем да напуснем къщата преди полунощ! Направим ли го, тварите в мъглата ще ни спипат. А после Мийб ще се събуди и ще види, че те няма. Ще ни хване и ще ни изяде и двете!
— Можем да се скрием — извика отчаяно Отрова. — Хайде, моля те!
Така и не разбра дали е успяла да убеди Пиперено зрънце, защото в този момент откъм коридора се разнесе пронизително мяукане и Андерсен се появи на прага. В същата секунда кучето се изправи на крака, надавайки оглушителен лай, и се стрелна към котарака, който подви опашка и се понесе като мълния обратно по коридора.