— Андерсен, точно теб исках да видя — каза му девойката. — Ще ни направиш ли една услуга? Намери кучетата и ги доведи тук. Приготвили сме им вкусни кокали.
Домашният любимец на Пиперено зрънце й намигна. Отрова се чувстваше малко глупаво, задето се обръщаше към котка, все едно бе човек, но в следващия миг видя как Андерсен се обръща, махва с опашка и поема надолу по стълбите.
— Е? — попита многозначително Брам.
— Ще повярвам, когато го видя да се връща с кучетата — заяви момичето. — А сега най-добре да се скрием.
Не след дълго котаракът се върна. Междувременно Отрова и Брам се бяха скрили зад останалите делви на полицата, далеч от обсега на песовете. Андерсен влетя, мяучейки, в залата, следван по петите от двата огромни звяра, които лаеха като обезумели след изплъзващата им се мръвка. Котаракът сви зад котела и ненадейно се изгуби от поглед, а кучетата се втурнаха след него… за да се появят отново миг по-късно с озадачени изражения на муцуните. Те започнаха да сноват около казана, стрелвайки се подир сенките, хвърляни от огъня, ала Андерсен ги беше надхитрил. Отрова забеляза, че котаракът вече се намираше на терасата и ближеше спокойно лапичката си. Копоите на Скелетната вещица продължиха безплодното си издирване още известно време, преди да забележат костите, лежащи на пода.
— Това е за вас, момчета — прошепна Отрова. — Сочни, вкусни кости.
Гнусната смес, в която бяха къкрили костите, ги бе вмирисала до такава степен, че едва ли някой нормален пес би се доближил до тях; ала Пиперено зрънце бе казала, че кучетата на Скелетната вещица са лишени от обоняние. Отрова наблюдаваше със затаен дъх как разглеждат находките си, след което единият звяр застопори костта с предните си лапи и започна лакомо да я гризе. Съвсем скоро и другият го последва и огромните челюсти на хищниците заработиха с ужасяваща методичност, за да се докопат до костния мозък в сърцевината на кокалите. Не след дълго забърканата от Отрова смес подейства.
Тя нямаше и най-малка представа какво бе сипала в казана, но каквото и да беше, определено бе предозирала количеството му. Почти едновременно двата огромни звяра започнаха да се гърчат и извиват в плен на чудовищни конвулсии. Първо крайниците им затрепериха и те се строполиха на земята, а сетне изгубиха контрол над мускулите си и можеха единствено да лежат на една страна, разтърсвани от ужасни спазми, докато краката и главите им се тресяха неудържимо. Езиците им увиснаха и между зъбите им блъвна кървава пяна. Накрая страховитите пазачи на къщата застинаха неподвижно, като единствено хриптящото им дихание издаваше някакви признаци на живот, но след няколко минути заглъхна и то. Брам и Отрова се спогледаха, онемели от изумление и малко отвратени от гледката.
— Просто исках да умрат — рече девойката. — Не беше нужно да правят чак такава трагедия от това.
Ловецът на духове се намръщи.
— Поне идеята ти се оказа ползотворна. Сега какво следва? Момичето отметна косата от лицето си.
— Сега ще се погрижим за Скелетната вещица — заяви тя.
Нощта се спусна.
Мъглата продължаваше да е гъста както преди, но поне бе осветявана от яркия лунен диск, който изглеждаше по-голям отвсякога. Къщата бе потънала в мрак, но студената светлина на месечината проникваше през прозорците и хвърляше ромбоидни отблясъци по пода. Синкавото сияние стигаше чак до залата с котела, където се смесваше с оранжевото зарево на огъня и искреше в локвите кръв. Някъде по горните етажи изскърца врата. Скелетната вещица се беше събудила.
Отрова и Брам стояха в коридора, свързващ терасата със стълбището към спалнята на Пиперено зрънце. Щом чуха проскърцването на вратата, те се спогледаха. Девойката не знаеше дали да ликува, или да се поддаде на пристъпите на гадене, които я измъчваха.
— Сигурна ли си, че това ще има ефект? — попита ловецът на духове за десети път.
— Казах ти, че е сляпа и глуха — увери го Отрова. — Ако вдигнем много шум обаче, ще усети вибрациите чрез пода. А дойде ли тук, трябва само да ни подуши.
Брам преглътна и кимна, притискайки кучешката кожа още по-плътно към раменете си. И двамата се бяха покрили с одраните кожи на мъртвите зверове и сега косите, ръцете и бузите им бяха омазани с кървавите им карантии, а дрехите им бяха оплескани със съсирена кръв. Одирането на труповете изобщо не бе приятна задача, а и ловецът на духове не бе особено опитен в тази работа. Бяха използвали ножа, който намериха до печката — приличаше повече на сабя, отколкото на нож, и поради тази причина боравенето с него не беше никак лесно. Пиперено зрънце бе излязла на терасата, докато Отрова и Брам се мъчеха да отделят кожите от телата на мъртвите песове, и възкликна възторжено при вида на Андерсен. В следващия миг обаче забеляза какво правят, изписка немощно и припадна. Чернокосата девойка я издърпа до ъгъла на терасата и я остави там; нито тя, нито ловецът на духове искаха прислужницата на Мийб да им се пречка, защото никой не можеше да каже как ще реагира, ако узнае какво смятаха да сторят.