Чуваха проскърцването на пода под тежките стъпки на Скелетната вещица, а гласът й се лееше като някаква кошмарна приспивна песен:
— Готова ли си, миличка? Готова ли си за гозбата на Мийб? Крехки, сочни кости!
— Все още можем да избягаме — напомни й Брам. — Остава съвсем малко време до полунощ. Ще се изкатерим по улея за въглища и готово!
— Не — поклати глава девойката. — Трябва да се изправим срещу нея при нашите условия, а не при нейните.
Ловецът на духове се вслушваше внимателно във воя на старицата.
— Освен това — продължи Отрова, — време е някой да се погрижи за нея.
Мъжът не каза нищо.
— Хайде — рече момичето и двамата се приведоха пред вратата в края на коридора. Отрова беше първа. Тя се завъртя странично и се хвърли с рамо напред към заключената врата, след което и Брам направи същото, докато девойката я обсипваше с ритници. Сетне отново я удариха с рамене и тя потрепери в рамката си. Беше странна сцена — никой от двамата не казваше нищо, само нанасяха удар след удар на горката врата, която дори нямаха за цел да разбият.
— О? Да не би моите сладурчета да са заключени долу? Мама идва, момчета! Не се дразнете! Спокойно!
Отрова и Брам се отдръпнаха от вратата, щом чуха Мийб да се приближава. Ловецът на духове бе толкова изплашен, че дори мустаците му трепереха, ала девойката се чувстваше странно спокойна. Беше й писнало да се плаши от противната дъртофелница. Този път всичко щеше да бъде различно.
Вратата се отвори и на прага застана Скелетната вещица — над три метра висока и сгърчена като прастар дървесен корен. Брам за малко да се препъне заради импулса да се отдалечи колкото се може по-бързо, ала Отрова остана на мястото си. Веднага след като отвори вратата, Мийб се спря и започна да души въздуха с огромния си нос.
— Подушвам кръв! — изграчи тя. — И тази кръв не е човешка!
Тъмнокосата девойка възприе тези думи като знак да премине в отстъпление. Партньорът и, който вече бе осъществил далеч не геройското си отстъпление, в момента се намираше на няколко метра от вратата.
— Елате, сладурчета мои! — извика Мийб. — Ранени ли сте? Някой направи ли ви нещо? — разтревожи се старицата и се стрелна след Отрова и Брам, без да спира да души въздуха. — Елате при мама!
Момичето побягна. Според замисъла й вещицата трябваше да я последва, ала обстоятелството, че това бе планирано, по никакъв начин не намаляваше опасността. Ловецът на духове вече бе минал през вратата и я чакаше до стълбите, подтиквайки я да ускори крачка, ала за негова изненада девойката направи точно обратното. Тя забави ход и дори погледна през рамо към вещицата, която незнайно защо бе прекратила преследването и в момента стоеше неподвижно в тъмното.
— Вие не сте моите кучета — изсъска старицата. — Усещам го по стъпките ви. Миришете като тях, но не сте кучета. Два крака! Два крака! — Уродливото създание подуши въздуха и нададе пронизителен вой: — Какво сте направили с моите кучета?
Изведнъж тя се стрелна напред с изкривено от неистова омраза лице. Светкавичното й движение завари Отрова неподготвена и момичето се изплъзна на косъм от хватката на огромното същество. Тя почувства как окървавената кучешка кожа се свлича от гърба й и в същия миг Мийб изкрещя от ужас, когато осъзна какво всъщност държи в ръцете си. Потресена, вещицата захвърли кожата на домашния си любимец настрани и влетя в залата с котела, устремена към стълбите, спускащи се от терасата.
— Ще стрия костите ви на прах и ще ги омеся в хляба си! — ехтяха виковете й. — Ще ви схрускам и нищо няма да остане от вас!
Едва изрекла тези думи, Скелетната вещица се подхлъзна в една от кървавите локвички, осеяли терасата след касапската работа на Отрова и Брам, и заразмахва отчаяно ръце, за да запази равновесие, обаче се движеше прекалено бързо, за да направи каквото и да било. В следващия момент масивното й тяло се вряза в парапета на терасата и той се пропука под тежестта й с хрущящия звук на строшена кост, запращайки я с главата надолу в котела на долния етаж. Кипящата супа изригна като гейзер и преля над ръбовете на казана; почти веднага огънят угасна с ужасяващо съскане, след което настана тишина.
— Хмммм — изсумтя ловецът на духове.