Самият Кочияш седеше прегърбен на капрата, увит с огромна бяла пелерина с качулка, така че се виждаха единствено ръцете, в които държеше поводите. Изглеждаше висок над два метра и половина и най-вероятно Брам щеше да прилича на дребосък, ако застанеше до него. Той ги изгледа от мястото си и те забелязаха, че лицето му е сякаш от порцелан — чертите му бяха съвършени, скулите му — високи и гладки, а кожата му — бледа и толкова чиста, че по нея не се забелязваше и едно-единствено петънце. Въпреки че бе красиво, лицето на Кочияша излъчваше някаква чудовищна студенина, също като муцуните на жребците; зелените му очи ги наблюдаваха тъй, все едно бяха насекоми, а устните му бяха изкривени от погнуса.
В този миг вратичката на каляската се отвори от само себе си.
Пиперено зрънце хвърли притеснен поглед към Брам и Отрова и притисна Андерсен още по-силно към гърдите си. Чернокосата девойка се обърна към Мрачин и повдигна въпросително вежди. Той я изгледа съчувствено и отрони поредната си въздишка.
— Отидете и вижте Йерофанта — вдигна рамене въдичарят. — Той знае всички отговори.
Отрова не каза нищо. Заедно с Пиперено зрънце и Брам се качиха в каляската и затвориха вратичката след себе си.
СДЕЛКИ И ЗАРЪКИ
Дворецът на повелителя на Вълшеблените владения се издигаше на място, където се събираха десетки реки и потоци — красив и изящен като скъпоценен камък. Многобройните му кули и минарета постепенно оредяваха с височината, докато накрая останеше само една — най-величествената кула, построена в самото сърце на палата, която засенчваше всички останали и се заостряше като игла.
Огромното вълшеблено слънце тъкмо изгряваше в кехлибарените небеса, когато Отрова и спътниците и наближиха приказния дворец. От мястото, където се намираха, се откриваше зашеметяваща гледка — утринната светлина искреше по бледозелената повърхност на палата и хвърляше златисти отблясъци по мрежата от реки и езера, осеяли тучните зелени поля и долини.
— Трябва да видиш това, Пиперено зрънце! — възкликна Отрова, но спътничката й се бе свила на седалката, прикрила очите си с ръце. Тя стоеше в това положение още от мига, в който нададе първия си вик на изненада — когато каляската ненадейно се отдели от пътя и се понесе във въздуха, а конете запрепускаха из небето, сякаш бе твърда земя. Очевидно златокъдрата девойка страдаше от непреодолим страх от височината, ето защо тя се отдръпна колкото се може по-далеч от прозорците и закри очите си с ръце, а Андерсен я заблиза нежно по лицето в напразни опити да я успокои.
С приближаването им дворецът ставаше все по-внушителен. Пътешествието им бе продължило не повече от час, ала по някакъв необясним начин през този кратък отрязък от време нощта бе отстъпила пред утрото и всички се чувстваха отморени като след здрав сън, въпреки че не бяха успели да подремнат дори и за минутка. Когато Отрова изтъкна това пред Брам, той й напомни какво й беше казал, преди да се отправи към бърлогата на Скелетната вещица: „времето там не тече като времето тук“.
— Сигурно вече сме се отдалечили на хиляда години от света, който познаваме — продължи ловецът на духове. — Когато се върнем, нищо няма да е същото.
Тъмнокосото момиче се замисли над тези думи.
— На мен пък този свят няма да ми липсва много — въздъхна тя. — С изключение на Чевръстия, може би. И на татко, но той навярно е по-щастлив без мен.
— Така ли е наистина? — попита я мъжът. — Ужасно е да кажеш подобно нещо.
— Не е ужасно, ако е вярно — отбеляза Отрова. — Той и Лайкучка — моята мащеха — просто искаха да се махна от живота им, след като се събраха. Усещах го, без значение колко се преструваха, че не е така. — Тя забеляза скептичния му поглед и побърза да добави: — Не става въпрос за детинска ревност или накърнено самолюбие, Брам. Знам за какво говоря. Просто им пречех да си живеят, както искат. Бях като отрова за тях.
— Сигурно, затова си избрала такова име — рече ловецът на духове и се усмихна кисело, при което краищата на мустаците му потрепнаха. — Трябваше да се досетя.
— Има ли нещо, което наистина ще липсва на теб? — попита девойката и погледна през прозореца. В момента се намираха над изумителното стълпотворение от шпилове, куполи и минарета и се спускаха бавно надолу.
— Зависи от това, доколко ще се променят нещата — каза Брам. — Ще трябва да предупредя повелителя на вълшеблените, че ако са спрели да правят онези пайове с наденички на Касапското тържище в Щитоград, когато се върна, ще си има неприятности.