— Имаш предвид отношението ми към теб.
— В случая аз съм управляващият.
— Само защото се казваш Джиамбели.
— Дали това е причината или не няма значение и не е твоя работа.
— Ако Тони беше жив, ти нямаше да седиш зад това бюро. Щеше да е мое.
Софи преглътна горчивината, която се надигна в гърлото й.
— Затова ли спа с него? — попита тя с нотка на изненада в гласа. — Беше ти обещал това място? Много умно от негова страна и много глупаво от твоя. Баща ми никога не е управлявал тази фирма и нямаше никакъв авторитет, нито решаващ глас в нея. Как можа да се заблудиш така?
— Вие се погрижихте за това. Вие, трите Джиамбели.
— Не, той сам си го изпроси. Но сега не става дума за баща ми. Не той е темата на нашия разговор. Фактът е, че аз оглавявам този отдел и ти повече не работиш за мен. Искам да напуснеш кабинета си и да се изнесеш до края на работния ден. Днес.
И двете станаха прави. Софи имаше чувството, че ако бюрото не беше между тях, Крис щеше да предприеме нещо повече от словесни излияния. Това доказваше за сетен път колко много са се влошили взаимоотношенията им и Софи съжаляваше, че не могат да си разменят по няколко юмручни удара.
— Много добре. Имам и други оферти. Всеки в нашия бизнес знае кой представлява истинската сила, кой е творческата личност.
— Надявам се, че в „Льо Кьор“ са ти предложили онова, което заслужаваш — каза Софи и видя как челюстта на Крис направо увисна от изненада. — Нищо не остава тайно, Крис. Но трябва да те предупредя да си спомниш клаузата за спазване на фирмената тайна, която си подписала, когато започна работа при нас. Ако дадеш някаква информация за „Джиамбели“ на конкурентите, попадаш под ударите на закона.
— Няма нужда да казвам нищо на конкурентите. Вашата предстояща кампания е зле разработена, изтъркана и банална. Това е.
— Значи трябва да си доволна, че повече няма да бъдеш свързана с нея. — Софи заобиколи бюрото и приближи към Крис, почти надявайки се тя да посегне и да я удари. Стигна до вратата и я отвори. — Мисля, че си казахме всичко, което имахме да си кажем.
— Този отдел ще затъне, защото когато аз си отида, всички останали ще си тръгнат с мен. Тогава ще видим докъде ще я докарате ти и твоето фермерче. — Крис се упъти към вратата и спря за миг. — Тони и аз здравата се посмяхме за ваша сметка.
— Изненадана съм, че си имала време за разговори или смях с него.
— Той ме уважаваше — отговори яростно Крис. — Знаеше кой ръководи в действителност отдела. Имахме и няколко интересни разговора за теб. Кучка номер три!
Софи сграбчи ръката на Крис.
— О, значи ти си била! Вулгарен език, дребнавост, вандализъм, грамадни букви. Би трябвало да се досетя. Трябва да се радваш, че няма да те арестувам, а само ще те уволня.
— Ами хайде, какво чакаш! Извикай ченгетата и се опитай да го докажеш! Това ще ме разсмее още веднъж, за последно. — Тя освободи ръката си и излезе.
Като остави вратата отворена, Софи се върна на бюрото и се обади на охраната. Искаше Крис да бъде ескортирана до външната врата на сградата. Сега, когато първата вълна от гняв премина, вече можеше да мисли спокойно. Не беше изненадана, че всъщност Крис е надраскала ангелите и е изпратила снимката.
Но се чувстваше отвратително.
Нищо не можеше да направи. Така както не можеше да направи нищо за файловете, които Крис може би вече беше копирала и изнесла от фирмата, но трябваше да бъде поне сигурна, че това няма да стане в последната минута.
Тя изпрати да повикат Трейс и Пи Джей, Докато ги чакаше, крачеше нервно из кабинета. В този момент през вратата надникна Тайлър.
— Видях Крис да фучи из коридора — рече той и седна на един стол. — Нарече ме безмозъчен, тъп селянин, когото водят за носа и пришпорват с камшик. Предполагам, че ти си тази, която държи камшика.
— Не й обръщай внимание. По моя преценка мозъкът ти си е съвсем на ред и освен това си изключително устойчив на камшици. По дяволите! Писна ми.
— Мислех, че не е минало толкова зле, когато видях от ушите на Крис да излизат пламъци.
— Надявах се да ми посегне, за да мога да й отвърна. Щях да се чувствам по-добре, ако беше го направила. Нарече ме кучка номер три. Затова ми се щеше да й покажа какво може една истинска италианска кучка, когато я предизвикат. Ще ми цапоти с лак ангелите, ще ми праща анонимни писма!
— Охо, я да чуем! Какви писма?
— Никакви. — Софи усети, че се изтърва и махна с ръка.
Той я хвана и я привлече към себе си.
— Питах какви писма?.
— Изпрати ми една снимка отпреди няколко месеца. Баба, мама и аз. Този път беше използвала червен флумастер, но подходът беше същият като върху ангелите на Джиамбели на Коледа.