— Възможно е, ако повече от един човек консумира бутилката, дозата да не се окаже смъртоносна — отбеляза Клермонт. — Но госпожица Боуърс е изпила цялата бутилка, което е очевидно. Имате ли идея как тази отрова е попаднала в бутилката от италианската изба на Джиамбели и в апартамента на госпожица Боуърс?
— Трябва да се обадя на баба ми. — Софи се изправи на крака. — Ако виното е подправено, трябва веднага да реагираме. Необходима ми е цялата информация за бутилката. Коя е избата производител? Трябва ми копие на етикета.
— Баба ви е информирана — отговори Магуайър. — Както и съответните италиански власти. Възможна е подмяна на виното, но ние все още нямаме представа откъде госпожица Боуърс се е сдобила с бутилката. Може би й е била дадена или подарена. Не можем дори да твърдим, че сама не е сложила отровата в него.
— Да се самоубие? Това е смешно! — Тай също се изправи. — Тя не беше самоубийца. Всичко беше наред, тя беше много щастлива от работата си, когато говорих с нея. Беше въодушевена от новите задачи и отговорности, от пътуванията.
— Имате ли врагове, господин Макмилън? Някой, който може да е знаел за вашите планове да вечеряте с госпожица Боуърс онази вечер?
— Не. И мисля, че не аз съм на мушката. Първо, ако виното е било подправено, аз щях да го узная. Щях да го помириша или да го усетя, когато го опитам. Това ми е работата, в края на краищата.
— Точно така — съгласи се Магуайър.
Софи почувства, че настръхва.
— Тай! Мисля, че отговори на достатъчно въпроси. Трябва да се обадим на адвоката ни.
— Не ми трябва никакъв адвокат!
— Ще се обадим на чичо Джеймс. Веднага.
— Това е ваше право. — Клермонт също стана. — Имам един въпрос към вас, госпожице Джиамбели. Знаете ли дали между баща ви й госпожица Боуърс е съществувала някаква връзка?
Кръвта се отдръпна от лицето, от вените, от сърцето й.
— Доколкото ми е известно, не. Не знам за Никаква друга връзка извън бизнеса.
— Разбирам. Е, благодаря ви за времето, което ни отделихте.
— Баща ми и Маргарет?
— Престани. Това беше изстрел в тъмното. Той го направи, за да те извади от равновесие. Извън релси.
Но Софи се ровеше из спомените настървено, сякаш търсеше чисто злато.
— Ако наистина е имало нещо между тях и ако тяхната смърт е свързана..
— Не прави прибързани заключения, Софи. — Тайлър хвана ръката й, докато правеше завоя към Вила Джиамбели. Разбираше колко е разстроена. Тя дори не се възпротиви, когато седна зад волана на нейната кола, за да тръгнат.
— Ако става дума за подмяна, за фалшификация? Тогава има някакъв шанс. Малък шанс, но сигурно съществуват и други бутилки…
— Не бързай — повтори той. Спря колата и се наклони към нея. Взе и другата й ръка и ги задържа в своите. — Трябва да проверим всичко. Всяка стъпка, всеки детайл. Не бива да се паникьосваме. Защото, ако има подмяна, то означава, че някой цели нещо. Да се създаде паника, хаос, скандал. Някой го е подготвил.
— Знам, Скандалите са по моята част. Мога да се справя с тях. Ще помисля на кого да възложа да се оправя с медиите. Но баща ми и Маргарет… Ако е имало нещо… — Тя стисна ръцете му, когато Тайлър поклати глава. — Трябва да помисля за това. Ако е имало нещо, дали баща ми е знаел за фалшификата? Колко пъти пътуваше той до Италия всяка година? Осем, десет, дванадесет?
— Не мисли това, Софи!
— Защо? Ти си го помисли. Мислиш че не забелязах ли? На другите също ще им мине през ума. Така че трябва да започна първо оттам. Не искам да го повярвам. Мога да приема всичко останало, но не искам да вярвам, че е убиец.
— Правиш прекалено сериозни заключения, при това прекалено бързо. Намали темпото, Софи. Хайде да започнем с фактите.
— Фактите са, че двама души са мъртви. — Тъй като ръцете и започнаха да треперят, тя ги издърпа и излезе от колата. — Маргарет пое голяма част от сметките и задълженията на баща ми, както и отговорностите. Така или иначе помежду им съществува някаква връзка.
— Добре. — Тайлър искаше да й предложи успокояващата си прегръдка, но изглежда единственото, което тя искаше, беше студената безпристрастна логика. — Да тръгнем по тази нишка и да видим къде ще ни отведе. Първо трябва да се заемем с виното — рече, докато изкачваха стълбите. — След това с всичко останало.
Семейството се бе събрало в голямата приемна, а Дейвид стоеше до прозореца и говореше по телефона. Тереза седеше, изправена като войник, и отпиваше от кафето си.
Тя киша, когато Тай и Софи влязоха, и ги покани е жест да седнат.
— Джеймс е вече на път. — Илай крачеше напред-назад пред камината. Напрежението очевидно беше голямо, лицето му наглеждаше отслабнало, бузите — хлътнали. — Сега Дейвид говори с Италия, дава нареждане да се започне проверка.