— Вината отчасти е моя — намеси се тя. — Аз я задържах по-дълго, отколкото трябваше. Но присъствието й ми подейства ободряващо. Умът ми се бе разпилял по всички посоки.
— Трябва да си починеш малко, Софи. Най-добре за тази вечер да спреш работа и да продължиш утре. Майка ти свободна ли е?
Той не чу как дъщеря му подсмъркна, но Софи го забеляза.
— Предполагам. Защо?
— Направо се изгубих сред тези доклади и бележки на италиански. Ще стане по-бързо, ако някой, който чете по-добре от мен, ми помага.
— Ще й кажа. — Софи погледна Мади. — Тя сигурно ще може да ти помогне.
— Благодаря. Сега ще върна този багаж вкъщи и ще го поизтупам малко. Ще се видим на брифинга. Утре в осем.
— Добре. Лека нощ, Мади. — Софи дълго гледа след тях, докато се отдалечаваха по посока на къщата. Сенките им с сляха в тъмнината.
Не можеше да обвинява хлапето, че иска да запази нещата такива, каквито са си. Промените винаги се приемат трудно. Особено когато изглежда, че в живота ти всичко е наред.
Но промените така или иначе настъпват. И тогава е по-умно човек да бъде част от тях. А още по-умно би било, реши Софи, ако сам ги предизвика.
Тайлър беше изключил радиото и телевизора. Изобщо не вдигаше телефона. Единственото нещо, което можеше да контролира, беше реакцията си към пресата. А най-добрият начин за това бе да премахне всички източници на новини. Поне за няколко часа.
Работеше върху своята документация. Можеше и трябваше да бъде абсолютно сигурен, че частта на Макмилън от фирмата е чиста.
Онова, което не можеше да контролира обаче, бяха въпросите, които сам си задаваше във връзка с Маргарет. Нещастен случай, самоубийство или убийство беше смъртта й? Никоя от възможностите не му харесваше. Той отхвърли самоубийството. Тя не беше такъв тип човек. А и бе абсолютно сигурен, че не би се самоубила от отчаяние и мъка само заради една провалена среща.
Може би жената наистина се бе интересувала от него и може би той наистина не бе забелязал сигналите от нейна страна, защото не беше настроен на тази вълна. И защото не искаше усложнения. Животът бе достатъчно сложен и без да се смесват бизнесът и личните връзки. Освен това тя не беше неговият тип. Той не си падаше по жени, отдадени на кариерата си. Този тип жени изискваха прекалено много енергия. Като Софи например.
Господи, започваше да мисли, че съвсем скоро ще експлодира, ако не я превземеше. Трябваше да я има, да я обладае. Да мисли за нея по този начин, объркваше мислите му, напрягаше тялото, изопваше нервите и усложняваше и без това сложните им служебни отношения.
Сега беше по-важно да се съсредоточи върху работата си. Настоящата криза щеше да погълне времето и енергията му и да го отдалечи от лозята точно когато присъствието му там беше най-необходимо. Дългосрочните прогнози предупреждаваха, че се очакват слани. Няколко от бъчвите бяха готови за бутилиране. Култивирането вече беше започнало.
Нямаше време да се притеснява за полицейски разследвания, адвокати или жени. По-точно за една жена. И от всички тези проблеми как тя се оказа най-неразрешимият? Въобще не излизаше от главата му.
Защото беше влязла под кожата му, помисли си Тайлър. И щеше да стои там и да го дразни, докато сам не я прогонеше. Защо просто не отидеше във Вила Джиамбели, не прескочеше през нейната тераса и не приключеше веднъж завинаги с този въпрос?
Знаеше точно как да го направи. Затова реши да не го отлага. Стана, грабна якето си и тръгна към външната врата.
Отвори я и я видя да стои там. На стълбите пред вратата.
— Не харесвам раздразнени наперени мачовци — рече Софи, като затвори вратата зад себе си.
— Аз пък не харесвам агресивни командаджийки.
Те се прегърнаха. Устните им се сляха. Софи обви с крака бедрата му.
— Този път искам легло — прошепна задъхано тя, докато измъкваше ризата му. — Ще опитаме на пода след това.
— Искам те гола! — Той прекара устни по шията й и тръгна нагоре по стълбите, като я взе на ръце. — Няма значение къде.
— Господи, имаш невероятен вкус! — Тя докосна с устни лицето му, сетне шията. — Толкова е хубаво! — Дъхът й спря, когато Тайлър я подпря на стената в горния край на стълбата. Пръстите й се заровиха в косата му. — Това е само секс, нали знаеш?
— Да, добре, знам. — Използвайки стената за опора, той започна да сваля пуловера през главата й. — Господи, какво тяло имаш! — Хвърли дрехата на земята и пое с устни зърната на гърдите й, които тръпнеха под коприната на сутиена. — Няма да стигнем до леглото.