— Мога за петнадесет минути. Току-що приключи една обиколка из избата. — Пилар седна на стола. — Идват на цели тълпи. Главно търсачи на клюки и любопитковци. Тук-там някой репортер, въпреки че след твоята пресконференция доста пооредяха.
— Изглежда отново трябва да се хващам за работа. Току-що говорих с продуцента на шоуто на Лари Ман.
— Лари Ман? — Пилар намръщи нос. — Долнопробна телевизия. Не бива да се свързваш с тях.
— Те вече са се свързали с Рене. — Неспособна да седи на едно място, Софи закрачи из стаята. — Тя ще се появи в шоуто утре, да разкрие фамилни тайни, предполагам. Смятат, че ще разкаже истината за смъртта на татко. Ние също сме поканени да присъстваме. Искат теб или мен, или и двете, за да представим нашата позиция.
— Аз няма да отида, Софи. Колкото и да искам да я ударя на публично място, това не е начинът. И не е мястото.
— А ти защо мислиш, че сипех проклятия? — Софи взе своята жаба и я прехвърли от едната си ръка в другата. — Трябва да сме спокойни и да не й обръщаме внимание. Но, Господи, как ми се ще да натикам в калта тази кучка! Дори ако трябва да се изтъркалям и аз с нея! Тя дава интервюта наляво и надясно и е достатъчно умела, за да ни нанесе значителни вреди. Трябва да говоря с леля Хелън и чичо Джеймс да предприемат някакви юридически стъпки.
— Недей.
— Тя няма право да използва името на семейството, нито да го клевети. — Софи се намръщи на жабата. Нейното глупавичко и смешно личице обикновено оправяше настроението й. — Не мога да падна и да се изцапам в мръсотията с нея, което е срамно. Но поне мога да я изритам най-официално и легално.
— Чуй ме първо — рече Пилар. — Не съм слаба и не съм страхлива, ти го знаеш. Но ако точно сега предприемем юридически стъпки, когато имаме толкова много битки да водим, това само ще даде основание да повярват на онова, което тя казва. Знам, че искаш да се биеш, аз също. Но може би този път не бива да го правим.
— Мислих за това. Премислих го от всички ъгли и гледни точки. Но когато се стигне до края, започваш да палиш от огънчето пожар.
— Не винаги, скъпа. Понякога просто трябва да пуснеш водата. Ние ще я удавим, ще я удавим с вино „Джиамбели“.
Софи въздъхна дълбоко, докато сядаше зад бюрото си. Остави жабата обратно и я завъртя няколко пъти. Зад гърба и факсът се включи, но тя не му обърна внимание, докато не избра положението, в което да остави жабата.
— Ето така. — Кимна и погледна майка си. — Сега е добре. Значи да изгасим пожара, казваш. Да удавим пламъците с вино. Тогава ще организираме парти. Пролетен бал, официално облекло. Колко време ти трябва, за да подготвиш всичко?
За нейна изненада Пилар само премига и веднага отговори.
— Три седмици.
— Чудесно. Изготви списъка на гостите. След като изпратим поканите, ще направя няколко изявления за репортерите. Рене е избрала клюкарско телевизионно предаване, ние ще й отвърнем с елегантност и стил.
— Парти ли? — Тайлър извиси глас, за да се чуе. — Някога да си чувала за Нерон и неговата лира?
— Спокойно, Рим все още не гори. Това е моята гледна точка. — Софи беше нетърпелива и искаше да му разкаже идеята си. — „Джиамбели“ приемат отговорностите си сериозно и сътрудничат на властите тук и в Италия. Меrdа! — Тя изруга през зъби, когато мобилният й телефон иззвъня. — Момент.
Извади телефона от джоба си.
— Софи Джиамбели. Si. Va benе. — Тя махна разсеяно на Тай и се отдалечи малко от него.
Загледа се в нея. Без съмнение даваше заповеди на италиански.
Наоколо култивирането на почвата вървеше с пълна сила. Това беше шумна работа, систематично обръщане на земята и зариване на корените. Топлината щеше да подтикне лозите към живот, въпреки че бризът, който подухваше откъм планините, обещаваше нощта да бъде хладна.
В центъра на всичко това, в центъра на този безкраен цикъл, беше Софи. Динамото, което държеше бъдещето в ръцете си.
Центърът на всичко, помисли си отново Тайлър. Може би винаги е била там.
Софи вървеше между редовете нагоре-надолу, и гласът й звучеше като някаква омайна чуждоземна музика.
Тайлър почувства как последната ключалка вътре в него падна и се счупи. Очакваше го.
Беше луд по нея, осъзна. Беше отнесен, обсебен, обладан. И победен. Рано или късно трябваше да реши какво да прави с това свое неочаквано чувство, което малко го плашеше.
Тя пъхна телефона в джоба си.
— Италианският клон за връзки с обществеността — обясни му Софи, като се върна при него. — Няколко непредвидени спънки. Извинявай за прекъсването. Та значи… — Спря и го загледа подозрително. — Ти какво се хилиш? — попита.