— Аз ли? Нищо. Може би, защото си представих, че с това темпо спокойно можеш да играеш централен нападател.
— Това темпо е единствената скорост, която ни върши работа сега. Между другото, за партито. Трябва да направим изявление и да продължим с плановете за стогодишнината. Първият бал ще е в средата на лятото. Ще го направим по-интимно, за да покажем сплотеност, отговорност и увереност. Тя започна да изброява и да свива пръст след пръст. — Проверката беше направена от нас, доброволно и на значителна цена. Ла Синьора и господин Макмилън отидоха лично в Италия, за да предложат помощта си при разследването. Фирма „Джиамбели“ вече е уверена, че проблемът е овладян. Фамилията, и на това трябва да наблегнем, си остава обединена, гостоприемна и доброжелателно настроена. Ще покажем нашата класа и ще оставим Рене да се рови в боклуците.
— Класа значи. — Тайлър гледаше лозята. Напомни си да провери пръскачките още веднъж. Може би щяха да имат нужда от тях и през нощта. — Щом ще бъдем от класа, аз защо трябва да ходя из калта и да се правя на глупак с разни телевизионни екипи?
— За да покажеш колко много работа се върши за всяка една бутилка вино. Не ставай капризен, Макмилън! Последните няколко дни бяха ужасни за всички ни.
— Щях да съм по-малко капризен, ако разни навлеци не ми се мотаеха из краката.
— И мен ли включваш в това число?
Той отклони погледа си от лозята и се втренчи в красивото й лице.
— Струва ми се, не.
— Тогава защо не прескочиш през вратата на терасата ми през нощта?
Устните му се извиха.
— Ще помисля по този въпрос.
— Мисли по-бързо. — Когато приближи към него с намерението да го прегърне, той отстъпи. Софи изненадано попита: — Какво има? Главата ли те заболя?
— Не, просто наоколо има прекалено много публика. Не искам във вестниците да пише, че спя със съдружника си.
— Това, че спиш с мен, няма нищо общо с работата. — Гласът й беше забележимо по-хладен, което подсказваше, че е обидена. — Но щом толкова много се срамуваш… — Тя сви рамене, обърна се и си тръгна.
Тай трябваше да се справи първо с порива си да отвърне на оскърблението, но след това вроденото му нежелание да прави публични сцени надделя. С пет широки крачки той я настигна и я хвана за ръката.
— Не се срамувам от нищо. Само защото искам да запазя личния си живот неприкосновен … — Нейният опит да се отскубне го ядоса още повече и той стегна хватката ся, като хвана и другата й ръка. — И без това наоколо гъмжи от слухове и сплетни. Ако не мога да се съсредоточа върху работата, не бива да очаквам хората ми да го направят. Всъщност да вървят по дяволите!
При тези думи той я вдигна във въздуха и запечата устните й със своите.
Имаше някаква силна тръпка в това, помисли си развълнувана Софи. В този бърз изблик на сила и темперамент.
— Сега добре ли е? — попита Тайлър, като я пусна отново на земята.
— Почти. — Тя прокара ръка по гърдите му и почувства биенето на сърцето му. Беше от трепета да знаеш, че физически си бил победен, макар да си по-силният. Софи се понадигна и го целуна, усети ръката му да се плъзга по гърба й и да сграбчва пуловера й, ръцете й сякаш сами обвиха врата му и стегнатото кълбо в стомаха й се отпусна.
— Сега — прошепна тя — беше много по-добре.
— Остави вратата на терасата си отворена.
— Ще бъде.
— Трябва да се връщам на работа.
— Аз също.
Но продължиха да стоят, без да помръднат. Нещо се бе случило помежду им. Особено, но не похотливо изтръпване в слабините. Нещо, което свива сърцето, но не от болка, а от удоволствие и радост. Удивена, Софи се отдаде на усещането. В този момент телефонът й отново зазвъня.
— Е — рече тя, като тръгна. — Ще те видя по-късно. За втория рунд.
Извади телефона, без да спира. Щеше да мисли за Тай после. Сега трябваше да се съсредоточи върху много други неща.
— Софи Джиамбели слуша. Nonnа! Радвам се да те чуя. Опитах се да се свържа с теб по-рано…
Тя спря да говори, прекъсната от тона и думите на баба си. Спря дори да върви и изслуша телефонното обаждане в края на лозето. Въпреки топлината на слънцето кожата й настръхна.
Когато връзката прекъсна, Софи се затича обратно към Тай.
— Тай!
Той се обърна бързо и я хвана загрижено за раменете.
— Какво има? Какво се е случило?
— Те са открили още! Още две бутилки с отровно вино!
— По дяволите! Добре, трябваше да го очакваме. Знаехме, че е имало външна намеса.
— Има и нещо друго. Може да стане още по-лошо. Nonna тя и Илай… — Софи спря, за да подреди мислите си. — Имаше един възрастен мъж, който работеше за дядото на баба ми. Започнал е в лозята още като дете. Оттегли се преди време. А миналата година умря. От инфаркт.