Тайлър я слушаше внимателно, предчувствайки какво ще каже.
— Продължавай.
— Неговата внучка, която го е намерила, казва, че е пил от нашето мерло. Веднага след като чула новините за отровното вино, отишла при баба ми. Поискали са ексхумация на тялото.
— Името му е Бернардо Баптиста. — Софи имаше изписани пред себе си всички подробности, но не се нуждаеше от бележките. Знаеше ги наизуст. — Беше на седемдесет и три години. Умрял е през декември от инфаркт, както си седял пред камината с чиния сирене и няколко чаши мерло „Кастело ди Джиамбели“ 1992 година.
Също като Маргарет Боуърс, помисли си Дейвид.
— Ти каза, че Баптиста е имал слабо сърце.
— Имал е някои сърдечни смущения и е бил болен от простуда, когато е умрял. Вероятно простудата е била причината. Баптиста беше известен с обонянието си, имаше страхотен „нос“, занимавал се е с вино повече от шестдесет години. Но тъй като е бил болен, не е успял да долови промяната в аромата на виното. Внучката му се закле, че е отворил виното точно онази нощ. Видяла е запечатаната бутилка следобеда, когато го е посетила. Той я пазел, както и още няколко подаръка от фирмата, на видно място. Беше много горд със своята принадлежност към „Джиамбели“.
— Значи виното е било подарък?
— Според внучката му, да.
— От кого?
— Не знаеше. Дядо й е направил прощално тържество и както обикновено представителите на фирмата са му поднесли подаръци. Проверих, но точно тази бутилка не е в списъка на нещата, подарени от фирмата. Нашите подаръци са били „Каберне“, бяло вино и шампанско. Най-добрите етикети. Обаче не е необичайно работникът да си избере друга селекция, или пък да получи вино от други членове на фирмата.
— Кога ще разберат дали виното е причинило смъртта? — Пилар приближи до бюрото, където седеше Софи и погали раменете на дъщеря си.
— Въпрос на дни.
— Ще направим каквото можем, за да проследим нишката. Първо, откъде е дошло виното — реши Дейвид. — Междувременно ще продължим другата си работа. Мисля да предложа на Ла Синьора и на Илай да наемем частен детектив.
— Аз ще се заема с изявлението за пресата. По-добре ще бъде, ако първи обявим новите разкрития. Не искам отново да ме изпреварят с новините.
— Кажете какво да направя аз, за да помогна — попита Пилар.
— Заеми се със списъка на гостите.
— Скъпа, да не би да държиш да направим това парти точно сега?
— Да. — Съжалението и мъката, които изпитваше към стареца, когото познаваше от малка, затвърдиха убеждението й. — Само че ще променим някои неща. Ще направим бала тук, с благотворителна цел. Правили сме го и преди и винаги за благородни каузи. Искам хората да си спомнят това. Хиляда долара за чиния. Всичката храна, вино и забавление за сметка на „Джиамбели-Макмилън“. Всички приходи ще бъдат дадени за бездомните. — Тя си записваше докато говореше, нахвърляше покани и подробности, които минаваха през главата й. — Нашето семейство иска да помогне на вашите, за да сте сигурни и защитени. Има много хора, които дължат на „Джиамбели“ много повече от вкусна храна. Ако трябва да им бъде напомнено, аз ще се погрижа за това.
Тя вдигна глава и зачака реакцията на Дейвид.
— Ти си специалист в тази област — рече той. — Въжето, по което вървиш, е тънко, но по мое мнение ти си добра акробатка и можеш да пазиш равновесие.
— Благодаря. Впрочем трябва да се преструваме, че не обръщаме никакво внимание на изявите на Рене в пресата. Тя ще бъде нападателна, и то на лично ниво. Обаче всичко, което е лично за Джиамбели, засяга и бизнеса ни.
Пилар седеше в закътано сепаре в едно тихо ъгълче в бара на ресторант „Четирите сезона“. Беше сигурна, че ако бе споменала за намеренията си на някого, щяха да й кажат, че прави грешка.
Но това беше нещо, което трябваше да направи, и то отдавна. Поръча си минерална вода и зачака. Знаеше, че Рене ще закъснее. Но не се съмняваше, че ще дойде. Тя не бе способна да устои на желанието си да се появи в обществото, а отказът от среща с врага би сметнала за слабост.
Пилар пиеше от водата си и чакаше търпеливо. Имаше много опит с чакането.
Рене не я разочарова. Появи се като фурия. Беше от онези жени, които влизат в заведенията като стихия, развявайки кожи, въпреки че времето беше доста топло за тях.
Изглеждаше добре. Отпочинала, блестяща и елегантна. Прекалено често в миналото Пилар се бе възхищавала, гледайки тази по-млада и привличаща погледа жена, и се бе чувствала нищожна в сравнение с нея.