Нямаше дива страст, нито глад, нито бързане. Нямаше ги изгарящите светкавици на нетърпението. Тази нощ беше за нежност и ласка. За предлагане и приемане. За даване и връщане.
Тя простена под него. Това беше стон на задоволство и капитулация. Зарови пръсти в косата му и видя как сенките им промениха формата си и заиграха по стената. Той правеше с нея същото, караше я да се променя. Имаше толкова много непознати страни и лица в него.
Сега й показваше едно ново лице. Пръстите й навиваха косата му на охлювче.
В тъмнината Тайлър можеше да види отражението на свещите в очите й, като златни пламъчета в тъмната вода на басейн. Въздухът беше изпълнен с аромати. Тя го гледаше и той я гледаше, докато влизаше в нея.
— Сега е различно — каза Тайлър и докосна устните и, — Вчера те исках. А сега имам нужда от теб.
Погледът й се замъгли от бликналите сълзи. Устните й трепнаха от думи, които не знаеше как да произнесе. След това бе така изпълнена от него, че можеше само да шепне името му в мрака.
19.
Какво общо имаше между един седемдесет и три годишен винар от Италия и една тридесет и шест годишна изпълнителна директорка от Калифорния? Общото беше, че и двамата работеха за „Джиамбели“, реши Дейвид. Това бе единствената връзка, единственото свързващо звено помежду им.
А също така и начинът, по който бяха умрели. Тестът, който бе направен с ексхумираното тяло на Бернардо Баптиста, доказа наличието на голяма доза дигиталис в кръвта му, примесен с мерло. Това не можеше да бъде случайно съвпадение. Полицията от двете страни на Атлантика беше предупредена, че най-вероятно става въпрос за убийство, а също така, че виното на „Джиамбели“ е било използвано като оръжие на убийството.
Но защо? Какъв беше мотивът? Какво свързваше Маргарет Боуърс и синьор Баптиста?
Дейвид сложи децата да спят и след като провери лозята на „Джиамбели“ се упъти към дома на Макмилън. Тъй като температурите бяха паднали, той и Поли включиха пръскачките и сега Дейвид вървеше през редовете, докато водата покриваше лозята и по пръчките се образуваше тънък слой лед, като защитно покривало срещу опасната слана. Дейвид знаеше, че Поли ще остане да наблюдава през цялата нощ, за да е сигурен, че струята ще бъде постоянна и стабилна. Прогнозата бе, че температурата ще стигне почти до критичната за растенията точка.
В някои случаи лозите могат да бъдат убити така ефикасно и безсърдечно както и хората.
Но това поне можеше да бъде контролирано. Дейвид можеше да разбере грубостта и жестокостта на природата и да се бори с нея. Но как можеше да бъде разбрано хладнокръвното убийство на един човек от друг?
Виждаше фината мъгла от водни капчици, която се носеше във въздуха над лозята на Макмилън. Малки капчици, които блещукаха като брилянти на лунната светлина. Сложи ръкавиците си, взе термоса с кафе и излезе от колата в студения и влажен въздух.
Намери Тайлър да седи на една обърната щайга и да пие от своя термос с кафе.
— Мислех си, че ще наминеш, — Тайлър бутна с крак друга щайга в знак на покана. — Сядай.
— Къде е бригадирът?
— Изпратих го преди малко да си върви у тях. Няма нужда и двамата да будуваме тук цяла нощ. — Истината беше, че Тайлър обичаше да стои сам сред Лозята, мислейки си за свои неща, докато пръскачките работеха.
— Правим всичко, което можем — продължи той, оглеждайки лозята, след което се обърна към блещукащия приказен свят под луната. — Системата работи безотказно.
Дейвид седна и отвори своя термос. И той като Тайлър носеше скиорска шапка на главата и дебело яке, което да го пази както от студа, така и от влагата.
— Поли ще наглежда масивите на Джиамбели. Опасността ще се появи чак след полунощ. Но ние сме подготвени за нея.
— Това е нещо обикновено за края на март. Опасните слани, онези, който могат да ни изненадат, са сланите в края на април и началото на май. Аз мога да те заместя, ако искаш да поспиш малко.
— Никой не се е наспал напоследък както трябва. Ти познаваше ли Баптиста?
— Не съвсем. Дядо ми го познаваше. Ла Синьора го преживява много тежко. Не че го показва на някого. Тя не прави подобни неща. Никога извън семейството, че дори и вътре в него. Но направо е разбита. Те всички са разбити. Жените от семейство Джиамбели.
— Подправянето на виното…
— Не само заради това. Много по-лично е. Когато Баптиста умря, те всички отидоха на погребението. Знаех, че Софи го имаше за талисман на фирмата. Казваше, че обичал да й краде от бонбоните. Бедният стар дядо!
Дейвид се наведе напред, като постави термоса с кафе между краката си.