— Блейк и аз изпитваме дълбоко уважение към вашата баба и към Илай. Да знаете колко много съжаляваме за неприятностите, които ви се струпаха напоследък. — Когато човек има неприятности, той търси приятели. Приятел в нужда се познава. — В личните отношения това е абсолютно вярно. Но бизнесът си е бизнес. Ние трябва да пазим нашата клиентела.
— Ние също. „Джиамбели“ държи на своята марка и на своето производство. Всеки от нас по всяко време може да стане жертва на саботаж или на недобронамерени действия. Ако ние и онези, които работят с нас, позволим на извършителите на това престъпление да спечелят, така само ще разчистим пътя им и ще подложим и останалите на същия риск.
— Така е, Софи, но докато не сме сигурни, че марката „Джиамбели“ е чиста, не можем и няма да я сервираме. Съжалявам за това и съм силно впечатлена от начина, по който се справяте с трудностите. Блейк и аз нямаше да сме тук тази вечер, ако не ви поддържахме, теб и семейството ти, от все сърце. Нашите клиенти обаче очакват от нас най-доброто, когато идват в ресторанта, а не да играят на руска рулетка с живота си, ако виното в чашата им е отровно.
— Това бяха само четири бутилки от хиляди — възрази Софи.
— И една стига. Съжалявам, скъпа, но това е действителността. Извинявай.
Софи я остави и се приближи към един сервитьор, взе чаша червено вино от подноса и като се огледа, за да види дали някой я наблюдава, го изпи на екс.
— Изглеждаш твърде напрегната. — Крис се плъзна покрай нея и си взе чаша шампанско. — Сигурно е от това, че трябва да работиш, за да оцелееш.
— Грешиш — отвърна Софи и гласът й отново стана леденостуден. Направо въздухът помежду им щеше да замръзне. — Аз не работя, за да оцелея, а защото обичам работата си.
— Думи на принцеса. — Доволна от себе си, Крис отпи от шампанското. Доколкото знаеше, тази вечер тя имаше една-единствена задача — да дразни и ядосва Софи. Да бърка с пръсти в раната, да сипва сол, да я под люти. — Нали така те наричаше Тони? Принцеса.
— Да. — Софи не успя да открие и най-слаби следи от скръб при споменаването на баща й. Това само по себе си беше тъжно. — Той така и никога не ме разбра. Очевидно ти също.
— О, аз те разбирам много добре. И теб, и семейството ти. Вие имате неприятности. Сега, когато Тони го няма, а ти и твоето селянче управлявате фирмата, тя вече е почти на ръба на пропастта. Напразно парадираш с вечерната си рокля и наследствените перли, опитвайки се да съживиш бизнеса и да поправиш грешките. Всъщност ти не си по-различна от просяка на ъгъла. Но той поне е честен и не се крие.
Внимателно, съвсем внимателно Софи остави чашата на подноса и се обърна. Но преди да успее да каже и дума, се появи Джери и сложи ръка на рамото на Крис.
— Крис! — В гласа му имаше топлина. Не е подходящо. Софи, извинявай.
— Няма нужда някой да се извинява заради мен. — Крис отблъсна ръката му. — Сега не съм на работа, така че мога да говоря каквото си искам.
— Не ме интересуват извиненията ви. Вие сте гости в моя дом и докато се държите като такива, ще бъдете третирани като гости. Ако обаче оскърбите мен или някой член от моето семейство, ще наредя да ви изхвърлят. Така както вече те изхвърлих от офиса, Крис. Не се заблуждавай, че няма да го направя, за да не предизвикам скандал.
Крис изкриви устните си в нещо като усмивка.
— А дали това ще се хареса на пресата?
— Пука ми за пресата. Тъкмо ще видим за коя от двете ни утре ще се говори повече. Във всеки случай, Крис, мога да те уверя, че голият ти задник ще лъсне на първа страница и новият ти шеф едва ли ще се погрижи да го покрие. Нали, Джери?
— Софи! Колко си хубава! — неочаквано се втурна Хелън, прегърна Софи през раменете и я стисна здраво. — Извинявай, какво ти става? — прошепна тя в ухото й, като я отвеждаше настрани. — Опитай се да изгасиш този убийствен блясък в очите си, скъпа? Плашиш гостите.
— Ще ми се да изпепеля Крис и Джери заедно с нея.
— Не си струва, мила.
— Знам, знам. Тя нямаше да ме изкара от равновесие, ако не бях се разстроила заради Ан Елиът.
— Хайде да се разходим до тоалетната стая, докато се успокоиш. Спомни си, че си все едно на сцена. Всички те гледат. Трябва да направиш добро впечатление.
— Прекалено дребна отплата за толкова много труд.
— Софи, ти цялата трепериш!
— Защото съм бясна. Направо бясна. — Те отидоха ла етажа, на който бяха разположени семейните стаи. — И уплашена — призна си тя, когато се скриха в тоалетната стая с Хелън. — Лельо Хелън, аз вложих много пари в това мероприятие. Пари, които трябва да броя до стотника, като се има предвид ситуацията, в която сме. А какво стана? Ето на, Елиът няма да отстъпят, отказват да купуват нашите вина. Сетне се появи Крис и се нахвърли върху мен като лешояд върху труп.