— Много ми е трудно — призна си Софи. — Nonnа преживя изключително тежко онова, което се случи на синьор Баптиста. Той значеше много за нея. Всички се чувстваме хванати като в капан, заклещени и изстискани между различните разследвания като в сокоизстисквачка. Всъщност току-що плаках на рамото на майка ти.
— Тя е свикнала. Знаеш, че можеш да ми се обадиш по всяко време.
— Знам. — Софи целуна Линк по бузата. — Ти всъщност не си чак толкова лош. И имаш отличен вкус за докторките. Вървете. Изчезвайте!
Тя се отдалечи и започна нова обиколка из залата.
— Ето къде си била — намери я Тайлър и я дръпна в ъгъла. — Не мога да издържам повече. Отивам да се усамотя в полето.
— Хайде, стегни се! — Софи огледа тълпата. Беше започнала да пооредява, прецени тя, но не много. Това бе добър знак. — Трябва да издържиш още някой и друг час и ще те възнаградя за търпението.
— Моето търпение струва скъпо.
— Ще го запомня. Върви да очароваш Бетина Риналди. Тя е дърта, податлива и много харесва здрави млади мъже с яки бедра.
— Господи, ти под наем ли ще ме даваш, или ще ме продаваш?
— Само я покани на танц и й кажи колко високо оценяваме нейното присъствие.
— Ако ме ощипе по бедрата, ще си го върна на теб.
— Ммм. Ще го очаквам с нетърпение. — Софи се завъртя навреме, за да забележи че между Дон и Джина започва кавга. Бързо прекоси залата.
— Само не тук. — С жест, който можеше да бъде възприет като израз на роднински чувства, тя застана между двамата и ги прегърна през раменете. — Няма нужда да създаваме допълнителни поводи за клюки.
— Ти какво си мислиш, че можеш да ми казваш как да се държа ли? — Джина искаше да освободи ръката си, но Софи я държеше здраво. — Ти, чийто баща беше жиголо! Ти, дето нямаш семейство, и то няма чест!
— По-кротко, Джина, по-кротко! Това семейство те храни и гледа. Да излезем навън.
— Я вървете по дяволите! — Джина блъсна Софи към Дон. — Ти и цялото ти скапано семейство! — Гласът й се извиси и предизвика обръщането на няколко глави. Софи успя да я издърпа към вратата на залата..
— Ако направиш сцена — рече й тя, — ще ти коства толкова, колкото и на всички нас. Твоите деца са Джиамбели. Спомни си го!
Устните на Джина се изкривиха, но тя все пак сниши тона си.
— Ти си го спомни! И двамата си го спомнете. Защото всичко, което правя, го правя за тях.
— Дон! По дяволите, върви след нея и я успокой!
— Не мога. Тя не ме слуша. — Той застана до вратата и извади кърпичка, за да избърше челото си. — Тя отново е бременна.
— О, Господи! — Разкъсвана между облекчението и раздразнението, Софи го потупа по рамото. — Моите поздравления!
— Не искам друго дете. Тя много добре го знаеше. Дори се карахме и бихме заради това. Тази вечер преди бала, докато се обличахме и децата пищяха, ми каза, че е бременна и главата ми пламна. Очакваше да бъда развълнуван. И понеже не бях, се нахвърли върху мен. — Той пъхна кърпичката обратно в джоба си.
— Съжалявам, наистина. Много съжалявам, но впечатлението тази вечер е от особено значение. Дали сте щастливи или не, ще трябва да се справите. Тя е бременна, уязвима и много нервна. Освен това, не е съвсем на себе си. Трябва да отидеш при нея.
— Не мога — повтори той. — Тя не ми говори. Бях объркан. През цялата вечер непрекъснато ми напомняше и натякваше, че такова сигурно е желанието на Бога, че било благословия. Трябваше да се отърва от нея. За пет минутки само. Успях да се измъкна и да се обадя по телефона. Обадих се… на една друга жена.
— Чудесно! — Софи го изгледа злобно. — Наистина чудесно!
— Не знаех, че Джина ме е проследила. Не знаех, че е подслушвала. Тя изчака, докато се върна при нея, за да ме нападне и обвини. Не, сега няма да иска да говори с мен.
— Добре, тогава намери подходящ момент.
— Моля те, знам какво да правя. И ще го направя. Обещай ми, че няма да кажеш на ziа Тереза за това.
— Нима мислиш, че ще притеснявам баба с глупости?
— Софи! Не исках да стане така. — Успокоен от отговора й, че няма да го издаде, той взе ръцете й. — Ще оправя нещата. Обещавам. Ако можеш сега да успокоиш Джина, да я убедиш да изчака, да не прави нищо прибързано. И без това съм под такова напрежение от разследването.
— Да знаеш, че го правя не заради теб, Донато. — Софи издърпа ръцете си. — Ти си само още един мъж, който не може да държи онази си работа в гащите. Обаче сега става дума за „Джиамбели“. Така че ще направя, каквото мога с Джина. Защото изведнъж тя ми стана по-симпатична. А ти наистина ще трябва да оправиш кашата, която си забъркал. Ще скъсаш с онази жена, ще си заздравиш брака и ще си гледаш жената и децата.