Страхотни крака, отбеляза мимоходом Тайлър. Софи изглеждаше лъскава и безупречна както винаги, като героиня, току-що слязла от екрана на киното и превъплътила се в три измерения. Сякаш беше очарована от онова, което й говореше Дон, и не отделяше големите си тъмношоколадови очи от лицето му. Но Тай забеляза, че съвсем незабележимо подава на Сали от ордьоврите.
Движението обаче бе така премерено като че ли цялото й внимание беше заето от разговора, който водеше.
— Заповядай, вземи си. Тези пълнени маслини са отлични. — Пилар застана до него с малка чинийка в ръка.
— Благодаря. — Тайлър се извърна към нея. От всички Джиамбели най-много харесваше Пилар. С нея се чувстваше най-удобно и непосредствено. Знаеше, че тя не очаква от него да води безкрайни и безсмислени разговори, само и само да чува собствения си глас. — Имаш ли някаква представа защо е цялото това сборище?
— Когато мама реши, ще ни каже. От моите секретни източници научих, че масата е сложена за четиринадесет души, но не можах да разбера кого чакаме още. Все пак виждам, че Илай изглежда доволен. А това е добър знак.
Тай понечи да измърмори нещо, но си спомни, че трябва да се държи прилично.
— Да се надяваме, че си права.
— Не сме те виждали тук от доста време, седмици може би. Зает ли беше? — попита Пилар и се засмя. Естествено. — Ти изобщо какво друго правиш, освен че работиш?
— А какво друго да правя?
Като поклати глава, тя отново му подаде маслините.
— Приличаш на майка ми повече от всички нас. Не се ли срещаше миналото лято с едно момиче? Красива блондинка? Пат или май беше Пати?
— Патси. Всъщност не беше нищо сериозно. Просто… — Той разпери ръце смутено. — Ами, нали знаеш…
— Скъпи, трябва да излизаш повече. И не само за… това, нали знаеш.
Прозвуча му като майчинска заръка и той се засмя.
— Същото се отнася и за теб.
— О, аз съм само една скучна старомодна баба.
— Най-красивата баба в тази стая — възрази й той и я накара да се разсмее.
— Винаги си бил много мил, когато решиш да бъдеш. — Все пак комплиментът, изречен дори от мъж, който спокойно можеше да й бъде син, погъделичка самочувствието й и я накара да се почувства добре.
— Мамо, значи ти си скрила маслините, за да храниш само Тайлър. — Софи се присъедини към тях и си взе една маслина. До своята красива и добре сложена майка тя изглеждаше като мълния, изпускаща електричество. От онези, които те изпълват с топлина и неочаквано желание, ако се приближиш прекалено близо до тях.
Или поне така му се струваше винаги. Поради тази причина той винаги се беше опитвал да стои на безопасно разстояние.
— Моля ви се, бързо, говорете ми! Почувствах се изоставена завинаги в капана на Дон Тъпото! — промърмори Софи.
— Бедната Софи! Добре де, погледни на нещата по друг начин. На него сигурно за пръв път от дълго време му се е удал случай да каже пет думи наведнъж, без Джина да го прекъсне.
— Повярвай ми, според мен напълно си го заслужава. — Софи завъртя тъмните си екзотични очи. — Е, Тай, как си?
— Добре.
— Тежко ли е да се работи за Макмилън?
— Определено.
— Знаеш ли и други думи освен едносрични?
— Знам някои. Мислех, че си в Ню Йорк.
— Бях — отвърна тя, имитирайки тона му, като изви устни. — Но сега съм тук. — Погледна през рамо към двете си малки братовчедчета, които започнаха да се бият и се разреваха. — Мамо, ако и аз съм била толкова противна като тях, как си се въздържала да не ме хвърлиш във фонтана?
— Ти не беше противна, скъпа. Беше настоятелна, непослушна, темпераментна, упорита и голям инат, но не и противна. Извинете ме. — Тя пъхна чинията с маслините в ръцете на Софи и тръгна да направи онова, което винаги бе правила най-добре. Да въдвори мир между воюващите страни.
— Предполагам, че би трябвало аз да го сторя — рече Софи с въздишка, докато наблюдаваше как майка й успокоява нещастното малко момиченце. — Но не съм виждала толкова антипатични хлапета в живота си.
— Предполагам, че са такива поради глезене и пренебрежение от страна на родителите им.
— Едновременно? — Тя се замисли, докато наблюдаваше Дон, който не обръщаше никакво внимание на хленчещия си син, и Джина, която глупаво гукаше, за да го успокои. — Добро определение — реши накрая. И понеже те не бяха неин проблем, слава Богу, тя насочи вниманието си към Тайлър.
Той беше такъв… хм, страхотен мъж, помисли си Софи. Изглеждаше като планините, които пазеха долината. И със сигурност беше по-приятен от четиригодишното врещящо досадниче зад гърба й. Сега, ако можеше да поддържа един смислен разговор с него, щеше да бъде приятно ангажирана, докато сервират обяда.