Тайлър продължи да говори, успокоявайки по този начин и себе си, и нея, докато я занесе и сложи на леглото, след което се върна да затвори вратата на терасата.
— Хайде първо да те стоплим, а после ще видим колко големи са пораженията.
— О, Тай. — Софи хвана ръката му, докато той я завиваше. Въпреки болката можеше да мисли съвсем разумно и ясно. — Не съм паднала. Някой ме блъсна.
— Как така те блъсна? Трябва да светна лампата, за да видя къде си ударена.
Софи обърна глава, за да скрие очите си от светлината.
— Мисля, че съм ударена навсякъде.
— Спокойно. Ти само лежи спокойно. — Ръцете му бяха нежни, макар че в гърдите му бушуваше и ярост. Раната! върху главата й беше дълбока, но кръвта вече се съсирваше и хващаше коричка. Ръката й също беше ожулена, точно под лакътя.
— Мисля да те съблека.
— О, съжалявам, миличък. Имам ужасно главоболие и не ми е до секс.
Оценявайки опита й да запази чувството си за хумор, той я наведе към себе си напред, търсейки да намери ципа на роклята, копчета, илици. Изобщо нещо, за да свали тази дреха от нея.
— Скъпа, как, по дяволите, се откопчава това?
— Под лявата ми мишница. — Всеки сантиметър от тялото я болеше. — Има един малък цип, след това ще ти бъде много лесно.
— През цялото време се чудех какво ли носиш отдолу — добави той, докато я събличаше. Реши, че това нещо без презрамки, което тя носеше на гърдите си, сигурно има име. Той би го нарекъл глупотевина. Огледа тялото й и се успокои, че няма никакви наранявания и синини. Дясното й коляно беше леко ожулено, а копринените чорапи — скъсани.
Който и да й беше посегнал, обеща си Тайлър, щеше да плати скъпо за това. Но засега трябваше да изчака.
— Не е толкова зле, нали? Виждаш ли? — Гласът му беше тих. Вдигна я да седне, за да я разгледа по-добре. — Ето, изглежда, че си паднала на дясната си страна, тук има малко ожулване на бедрото, наранено коляно и рамо. Главата ти е пострадала най-много. И слава Богу, че тя е поела удара. Имала си късмет.
— Това наистина беше изключително мил начин да ми кажеш, че имам корава глава. Тай, аз не паднах. Бутнаха ме.
— Знам. Ще говорим за това, когато те почистя и оправя. — Той стана, а Софи се отпусна назад в леглото.
— Донеси ми кутийката с аспирин, докато си все още тук.
— Не мисля, че трябва да пиеш каквото и да е, преди да отидем в болницата.
— Нямам намерение да ходя в никаква болница заради няколко драскотини и цицини. — Чу, че той пусна водата в банята. — Ако се опиташ да ме закараш насила, ще крещя и от цялата работа ще направя една ужасна женска история. От което ти ще се почувстваш по-зле и от мен. Повярвай ми, готова съм да си го изкарам на някого, а ти си ми точно подръка. Не използвай хубавите ми хавлии! Там има няколко за всекидневна употреба, а също антисептични средства и аспирин. В шкафа.
— Престани, Софи! Млъкни най-сетне.
Тя се зави с одеялото до брадичката.
— Много е студено тук.
Тайлър се върна, носеше купа от кристал, пълна с вода, най-скъпата и най-красива хавлия, която тя пазеше за гости, бе накисната във водата, отделно бе донесъл вода за пиене.
— Какво си направил със сушените розови листенца, които бяха в тази купа?
— Няма значение, не се притеснявай. Хайде да си поиграем на чичо доктор.
— Дай ми аспирин. Моля те.
Той й подаде шишенцето, отвори го и извади две таблетки.
— Моля те, не бъди стиснат! Дай ми четири.
Тайлър й позволи да вземе четири и започна да почиства раната на челото й. Трябваше да положи усилия, за да не треперят ръцете му и да не прескача дишането му.
— Кой те блъсна?
— Не знам. Слязох да видя Джина. Тя и Дон се скараха жестоко.
— Да, вече чух за това.
— Не можах да я намеря и влязох тук. Исках една минутка за себе си и малко въздух. Излязох на терасата. Чух, че зад мен има някой, понечих да се обърна. Следващото нещо, което си спомням, беше, че падам. Сетне всичко избухна в главата ми. Колко зле е лицето ми?
— Нищо ти няма на лицето. Ще си имаш едно белегче тук, точно под косата. Срязването не е дълбоко, няма да остане и следа. Имаш ли някаква представа кой може да е бил? Мъж? Жена? Спомняш ли си нещо?
— Не, нищо. Стана много бързо и освен това беше тъмно. — Мисля, че би могла да е Джина, или Дон, заради намесата ми в кавгата им. И двамата ми бяха ядосани. Винаги става така, когато се набъркаш в нечий спор.
— Ако е някой от тях двамата, ще им се случи нещо много по-лошо, отколкото на теб.
При тези негови думи сърцето й трепна и това я накара да се почувства доста глупаво. И освен това й трябваше време да се успокои, преди да заговори.