Тайлър натисна бутона и в този момент видя Софи на края на верандата.
— Извинявай. Нямах намерение да подслушвам. — Ако беше сърдита, би могла да го прикрие. Но тя беше тъжна. Знаеше, много добре за какво става дума. Затова отиде до него и взе лицето му в шепите си. — Извинявай. Съжалявам — повтори тя.
— Няма нищо. Просто си побъбрихме сладко с добрия стар татко. — Той остави телефона на масата. — Имаш ли нужда от нещо?
— Чух прогнозата за времето. Разбрах, че тази нощ се очаква слана. Мислех си дали няма да искаш някой да ти прави компания навън.
— Не, благодаря. Ще се справя и сам. — Той огледа замразяващата й рана и разпълзялата се синина. — Много впечатляващо.
— Тези неща винаги изглеждат много по-зле на другия ден. Но не се чувствах зле, когато се събудих на сутринта. Тай… кажи ми какво не е наред.
— Нищо. Ще се оправя.
— Да. Разбира се, ти можеш да се справиш с всичко. Аз също. Ние толкова много си приличаме. И двамата сме докачливи оправячи. — Тя го блъсна по рамото. — Казах ти къде ме боли! Сега ти ми кажи!
Той понечи да й върне удара, сетне осъзна, че не иска да го прави.
— Баща ми. Обвинява дядо за всичко, което излиза в пресата, за полицейските разследвания. Това очерняло името му. Пречело му. На тенискортовете, край басейните или там не знам си къде още. Казах му да се разкара.
— И той?
— Ако не го направи, ще говоря с Хелън да му отнемем рентите. Това ще го накара много бързо да млъкне. Кучият му син! Не е свършил за пет пари работа в живота си и още по-лошо, не е показал грам благодарност за онова, което получава. Само взема и взема, и иска все повече и повече. Никак не е чудно, че той и баща ти така се погаждаха. — Изведнъж се усети какво рече и изруга. — По дяволите, Софи! Не исках. Извинявай.
— Няма нужда да се извиняваш. Напълно си прав.
Помежду им имаше връзка, помисли си тя, която никой от двамата не бе осъзнавал преди. Вероятно сега бе дошло времето.
— Тай, мислил ли си някога колко щастливи сме ние с теб, че точно от тези гени сме се родили? Че гените се предават и преминават през поколение? Чакай — спря го, преди той да й отговори. — Ти приличаш на Илай. — Прекара пръсти през косата му. Започваше да й харесва как червенее по краищата. — Ти си кораво момче — каза го, докосвайки с устни бузата му. — Солиден и непоклатим като скала. Не позволявай на онова слабо звено между теб и Илай да те обърка.
Тайлър допря челото си до косите й.
— Никога не съм имал нужда от него. От моя баща. — Не, помисли си той, не и по начина, по който ти имаше нужда от твоя. — Никога не съм го искал.
— А аз исках моя и имах нужда от него прекалено дълго време. Това е част от нещата, които са ни направили такива, каквито сме. Но на мен ми харесва какви сме.
— Мисля, че ти не си много лоша. — Той погали рамото й. — Благодаря ти. Наведе се и целуна главата й. — Знаеш ли, нямам нищо против някой да ми прави компания тази нощ.
— Тогава ще отида да взема кафе.
21.
Напъпили млади клонки израснаха от лозовите храсти. Все по-дългите дни ги къпеха в слънце и те бързаха да се отворят. Земята беше готова да изпълни обещанието си за нова реколта. Дърветата все още стискаха пролетните си листенца в свити, нежнозелени юмручета, но тук-там най-храбрите, най-нетърпеливите и любознателните бяха показали главичките си за новия свят. В горите гнездата бяха пълни с яйца. Гъските ревниво пазеха малките си, докато се учеха да плуват в потока.
Април, мислеше си Тереза, означава прераждане. И работа. И надежда, че зимата най-после си е отишла.
— Канадските гъски скоро ще се излюпят — каза й Илай по време на ежесутрешната им разходка в прохладната и нежна като воал мъгла.
Тя кимна. Баща й бе използвал същия естествен барометър, за да определя времето за полската работа. Тя се бе научила да гледа небето, птиците, земята, така, както се бе научила да прави вино.
— Ще бъде добра година. Имаше много дъжд.
— Още няколко седмици има опасност от измръзване. Но мисля, че новите насаждения са добре защитени.
Тереза огледа земята дотам, откъдето започваше разораната угар. Беше отделила петдесет акра за нови насаждения, лозя с европейски произход, които щеше да приспособи към американския климат и почва. Бях избрали най-добрите сортове — Каберне Совиньон, Мерло, Шенин блан. И след като се консултира с Тайлър, направиха същото и в лозята на Макмилън.
— След пет години, може би дори четири, ще ги видим да раждат грозде.