Беше се научила също така да гледа в бъдещето. Животът течеше, не спираше. Цикъл след цикъл, като по спирала.
— Когато нашите нови лози дадат плод, ние с теб ще направим четвърт век съвместен живот, Илай.
— Тереза. — Той я прегърна, обърна лицето й към себе си и тя почувства, че я обхваща тревога, — Това е моят последен гроздобер.
— Илай…
— Спокойно, нямам намерение да умирам — увери я той и я погали по ръката. — Искам да се оттегля. Обмислих го, при това много сериозно, след нашето пътуване с теб до Италия. Позволихме си да пуснем прекалено здрави корени тук и там — той посочи земята на Макмилън, — и в кастелото. Нека това да бъде последният ни гроздобер и после да оставим децата да ни заместят. Време е.
— Вече говорихме по този въпрос. Нали решихме след пет години или горе-долу толкова да се оттеглим. Постепенно.
— Знам. Но последните месеци ми напомниха колко бързо тече животът и колко лесно може да свърши. Има места на този свят, които искам да видя, преди да ми е изтекло времето. И искам да ги видя с теб, Тереза. Уморен съм да живея според законите на сезоните.
— Моят живот, целият, принадлежи на „Джиамбели“. — Тереза отстъпи крачка от съпруга си и докосна едно нежно бяло цветче. — Как бих могла да се откажа от него сега, когато всичко е така объркано? Илай, как може да оставим на децата нещо, което е опетнено?
— Можем, защото им имаме доверие. Защото вярваме в тях. Заслужили са своя шанс.
— Не знам какво да ти отговоря.
— Помисли. Има достатъчно време до гроздобер. Аз мислих. Не искам да дам на Тай онова, което е заслужил, написано в завещание. Искам да му го дам, докато съм жив. Достатъчно много смърт преживяхме тази година. — Той погледна към напъпилите лозя. — Време е да започне да се ражда нещо.
Тереза се обърна към него. Това беше нейният Илай. Висок, обрулен от вятъра, слънцето и времето мъж, със старото вярно куче в краката му.
— Не знам дали мога да ти дам онова, за което ме молиш. Но обещавам да помисля по въпроса.
— Кипенето е най-същественият момент при искрящите вина. — Пилар развеждаше група туристи из избата и разказваше най-любимата си част от експозето. Създаването на шампанското. — Но първата фаза все пак е да се направи виното. Тук — тя посочи подредените в избата бутилки — то отлежава няколко месеца, сетне се хармонизира. Наричаме хармонизирането cuvee, което на френски означава малка бъчва. Защото, както на всички ние известно, родината на процеса е Франция. Цялото човечество дължи благодарност на онзи късметлия, монаха Дом Периньон, който случайно открил и пръв произвел онова, което нарекъл Питие от звезди.
— Ако е просто само вино, какво го кара да се пени?
— Вторичната ферментация, която Дом Периньон открил през седемнадесети век. Пилар отговаряше бързо и компетентно. Въпросите, които й задаваха туристите, отдавна вече не я притесняваха. Облечена в семпъл костюм и ниски обувки, тя отстъпи малко встрани, за да могат хората да виждат по-добре. — Първоначално това предизвикало големи проблеми — продължи тя. — През пролетта бутилираното вино гърмяло тапите, или онова, което в онези дни са използвали за запушалки, направени били от памучни тампони.
Много неприятно и тревожно явление, особено в областта Шампан в Южна Франция. Тогава един бенедектинец, майстор в избата на абатство Отвилерс, решил проблема. Наредил да се правят по-здрави и яки запушалки. Добре, но тогава започнали да гърмят бутилките. Затова той взел по-здрави бутилки. И така, бутилките и запушалките издържали и монахът успял да опита от повторно ферментиралото вино. Това била първата дегустация в света.
Пилар направи пауза, за да даде възможност на групата да разгледа добре рафтовете с бутилки. Гласовете на туристите ехтяха и тя изчака, докато отново настъпи тишина.
— Днес… — По тялото й премина лек трепет, когато видя Дейвид да се присъединява към групата. — Днес ние правим шампанско не случайно, а съвсем целенасочено. Макар че, за да получим най-доброто, следваме традиционните методи, развити преди векове в онова френско абатство. Използвайки метода champenoisе, винарите бутилират младите, преточени вина. Във всяка бутилка се при бавя малко количество мая и захар, сетне бутилката се затваря добре, както виждате ето тук. Тя взе една бутилка и я показа на групата.
— Добавките активират вторичната ферментация, която наричаме, отново на френски, рrisе de moussе. Мехурчетата са резултат от превръщането на захарта в алкохол. Добре затворени, мехурчетата не могат да излязат навън. Тези бутилки отлежават от две до четири години.
— Тук има утайка — обади се глас от групата.