Дейвид изчака хората да се разпръснат, хвана Пилар за ръката и я дръпна встрани.
— Прибързах, като казах чудесна работа. Не чудесна, направо възхитителна. Браво на теб! Макар че предпочитах да халосам този идиот с бутилката „Мерло“ по главата, вместо да му я предложа.
— О, и аз го направих. Само че мислено. — Пилар си пое дълбоко въздух и се облегна на покритата с лозница стена на старата винарна. — Имам си по един такъв Бари поне два пъти седмично. Когато се държа с тях ледено любезно обикновено има ефект. Много помага и това, че съм член на семейството.
— Не съм идвал преди на твоите обиколки. Не исках да си помислиш че те проверявам. — Той докосна с ръка перлите на врата й. — Вие, госпожо Джиамбели, сте истинско съкровище.
— Знаеш ли какво? Много си прав — съгласи се Пилар, очарована от комплимента. — Искам да кажа, че беше прав, когато ме накара да се заема с тази работа. Това ми дава увереност, че върша нещо важно, значително.
— Не те накарах насила. Фактът, че никой не беше се сетил преди мен, е един от твоите секрети. Ти си бе изработила начин на живот от много време и смяташе, че това ще продължава вечно. Но времената се менят. Аз само отворих вратата, а ти сама влезе през нея.
— Интересно. — Развеселена, Пилар наклони закачливо глава. — Не съм съвсем сигурна, че семейството ми ще се съгласи с теб.
— Иска се доста силен характер да запазиш един брак, който всъщност не съществува само защото приемаш клетвата си сериозно. Сигурно би било по-лесно да се оттеглиш. Знам всичко за тези неща.
— Ти ми вдъхна много кураж.
— Не мисля, но щом искаш да ми бъдеш благодарна, че съм те насочил към тази работа, добре, приемам. Особено — добави той, като я прегърна през раменете, — ако смяташ да ми се отплатиш както подобава за това.
— Ще си помисля. — Тя сплете пръсти с неговите. Все по-лесно й ставаше да флиртува. Така е, никога не е късно човек да научи нещо ново. Пилар се наслаждаваше на усвоените уроци. — Като начало можем да започнем с една вечеря. Открих наблизо страхотна кръчмичка.
— Чудесно. — Но вечерята в кръчмичка си беше среща. Формална, официална, независимо че и двамата се наслаждаваха на компанията на Другия. Тя, осъзна Пилар, искаше нещо друго. Нещо повече.
— Имах предвид да ти сготвя вечеря. За теб и семейството ти.
— Да ни сготвиш ядене ли? За всички нас?
— Аз съм много добра готвачка — увери го Пилар. — И много рядко успявам да се вредя в кухнята. Ти имаш страхотна кухня. Но ако мислиш, че ще бъде неподходящо или пък децата ще се чувстват неудобно, тогава съм съгласна да отидем на кръчма.
— Готвено — повтори Дейвид. — Домашно, вкъщи. Харесвам печки. И тенджери, и тигани. — Той я вдигна от земята и я целуна. — Кога ще ядем?.
Днес ще вечеряме в домашна обстановка. Пилар ще ни сготви. Не знам какво ще бъде менюто, но трябва да го харесате. Тя ще дойде вкъщи около шест. Опитайте се да се държите като човешки деца, а не като мутанти, които съм спечелил на игра на покер.
Мади прочете бележката, залепена на вратата на хладилника. Защо трябваше да им правят компания? Нима баща им си мислеше, че те с Тео са безмозъчни същества и не знаят за какво една жена идва в кухнята на един мъж? Сигурно да му сготви само! Моля, моля! Не на нас с тези номера.
Добре де, поправи се сама Мади. Тео може и да беше сляп и глух, но тя не беше.
Взе бележката от хладилника и тръгна нагоре. Тео вече се бе прибрал и естествено говореше по телефона. Беше надул музиката до спукване. Очевидно нямаше нужда да ходи в кухнята, за да хапне нещо след училище, защото в противоречие с всички семейни правила стаята му беше пълна с ядене, толкова, че да изхрани една малка латиноамериканска държавица.
Мади скъта тази информация дълбока в паметта си. Някой ден можеше да я използва в своя полза.
— Госпожа Джиамбели ще ни готви вечеря.
— Какво? Разкарай се оттук! Говоря, не виждаш ли?
— Всъщност не бива да говориш по телефона, а да си пишеш домашните. Казах, че госпожа Джиамбели ще ни дойде на гости, така че най-добре ставай. Може да каже на татко, че пак си се излежавал.
— Софи ще дойде ли?
— Да, да, надявай се.
— Слушай, ще ти се обадя по-късно. Сестра ми ми досажда, така че първо трябва да я убия. Да. По-късно. — Той затвори Телефона и напълни устата си с чипс. — Кой ще идва и за какво?
— Жената, с която татко спи, ще дойде да ни сготвя вечеря.
— Аха. — Гласът на Тео зазвуча по-бодро. — Значи топла вечеря, на печката?