— Добре, не мога да ти обещая, че нищата няма да се променят. Нещата се променят, така както и хората. Но сега твоят баща ме прави щастлива. И аз него също. Не искам да те наранявам и не искам да си обидена от това. Мога само да ти обещая, че ще се опитам да не бъдете засегнати нито ти, нито Тео. Ще ви пазя и ще уважавам онова, което мислите и чувствате. Това мога да ти обещая.
— Той първо е мой баща — прошепна яростно през сълзи Мади.
— И винаги ще бъде твой баща. Докрай. Ако исках да променя това, ако исках поради някакви причини да го разруша, пак не бих могла. Нима не знаеш колко много ви обича? Ти можеш да го накараш да избира. Погледни ме, Мади. Погледни ме! — рече тихо Пилар и изчака, докато момичето вдигна очи. — Ако толкова много искаш, можеш да го накараш да избира между мен и вас. Аз нямам никакви шансове. Бих те помолила да ми дадеш поне един. Ако не можеш, значи просто не можеш и аз няма да се разсърдя. Ще почистя всичко тук и ще си отида преди той да се е прибрал.
Мади избърса една сълза на бузата си, без да откъсва поглед от масата.
— Защо?
— Защото не искам да го наранявам.
Момичето подсмъркна и погледна чашата с кафе.
— Може ли да го опитам?
Пилар я вдигна и й я подаде. Мади първо отви, после намръщи нос.
— Ужасно е! Как можеш да го пиеш?
— Има малко странен вкус, наистина. Ще го харесаш повече с тирамисуто.
— Може би. — Мали остави чашата на масата. — Мисля, че ще ти дам шанс.
Имаше едно нещо, в което Пилар беше абсолютно сигурна. Нямаше човек на света, който да не хареса сготвеното от нея ядене. Отдавна не бе приготвяла лично вечеря за семейство. Много отдавна не бе чувала похваля за това колко е вкусно и молба да сипе повторно в чиниите.
Тя сервира вечерята в трапезарията, надявайки се, че атмосферата на тържественост и официалност ще притесняват по-малко Мади, отколкото интимността на кухнята. Но тази тържественост беше нарушена в мига, в който Тео опита първата хапка от нейните спагети и обяви, че са божествени.
Всъщност Тео говореше най-много, сестра му седеше и наблюдаваше и от време на време задаваше въпроси, при това съвсем на място. Това я накара да се смее, сетне й стана драго, когато Дейвид използва някаква спортна метафора, за да илюстрира мнението си, а Мади и тя споделиха женското си неприемане на подобна мъжка реакция.
— Татко е играл бейзбол в колежа — обясни й Мади.
— Така ли? Още един скрит талант. И добър ли беше?
— Бях страхотен. Играех на първа база.
— Да и понеже се притеснявал за резултатността и личните си постижения, никога не отишъл по-далеч от първа база с момичетата. — Тео се разхихика и смушка Дейвид в ребрата.
— Ти много знаеш! Просто ще кажа, че вечерята беше страхотна. От мое име и от името на моите две лами, искрено ти благодаря.
— Няма защо, но от името на твоите две лами, бих искала да ти кажа, че всъщност ти омете почти всичко.
— Защото имам добър метаболизъм — отговори Дейвид, докато Пилар ставаше.
— Точно това казват всички лакомници.
— О, не. — Той сложи ръка върху нейната, преди тя да започне да събира чиниите. — В тази къща си има правила. Който готви, не чисти.
— Разбирам. И да ти си призная, това правило доста ми харесва. — Тя му подаде чинията си. — Ами какво чакаш, започвай.
— Второ правило — рече Дейвид, докато Тео се заливаше от смях. — Бащата може да делегира правата си. Значи Тео и Мади ще бъдат очаровани да се заемат с чиниите.
— Представи си! — въздъхна Мади. — А ти какво смяташ да правиш?
— Смятам да преработя тази превъзходна храна в стомаха си, като се поразходя навън с готвачката. — Опитвайки почвата, той се наведе и целуна топло Пилар. — Става ли?
— Трудно ми е да ти откажа.
Излезе с него, доволна, че ще вдъхне от свежия пролетен въздух.
— Вземаш си голяма беля, като оставяш двама тийнейджъри да се оправят сами.
— Характерите трябва да се изграждат. Освен това по този начин ще им дам възможност да си поговорят на спокойствие и да обсъдят как съм те примамил навън.
— Така ли? Нима бях примамена?
— Поне така се надявам. — Той я взе в прегръдките си и я притисна, като покри устните й със своите. През тялото му премина тръпка, когато тя въздъхна.
— Нямаме много време да сме заедно напоследък.
— Да, толкова неща се случиха. — Доволна, Пилар опря глава на гърдите му. — Знам, че напоследък се въртя около Софи. Не мога да й помогна. Мисълта, че бе нападната в собствения ни дом! Фактът, че някой си е позволил да се разхожда из къщата, да влезе в нейната стая, в моята, в стаята на мама… Лежа нощем в кревата и се вслушвам в шумовете и звуците. Никога не съм правила подобно нещо досега.