— Да, Тео е тук до мен, иска да ми вземе слушалката. Да го изритам ли? Защо ли те питам, вече го направих — продължи тя. — Ето, давам ти го.
Тя подаде телефона на брат си.
— Браво, момичето ми. Ти си силна и умна млада жена — каза й Тереза. — Баща ти ще бъде много горд с теб.
— Само да се върне у дома — не удържа повече сълзите си Мади, хвърли се в прегръдките на Пилар и се разрида.
23.
Главата я болеше като открита рана, но това бе нищо в сравнение с болката в сърцето й. Тереза обаче се опита да не обръща внимание и на двете и седна зад бюрото си.
Въпреки възраженията на Илай и Пилар тя позволи на децата на Дейвид да присъстват на спешното заседание на фирмата. Все още беше глава на семейство Джиамбели и според нея децата имаха право да знаят защо баща им е бил застрелян във Венеция.
Не искаше да крие от тях, че това е грях, който щеше да тежи на нейната съвест.
— Говорих с Дейвид — започна Тереза и се усмихна на децата. — Преди да влезе докторът и да му нареди да си почива.
— Това е добра новина. — Софи седна до Тео. Той беше така млад и безпомощен. — Мъжете са същински бебета, когато нещо ги боли. Не спират да се оплакват и да говорят за това.
— Глупости. Ние сме корави. — Тео наистина се опитваше да бъде, но стомахът го присвиваше от нерви.
— Така, след няколко дни вероятно ще лети за насам. С разрешението на доктора, разбира се. Междувременно полицията разследва инцидента. Говорих също така и с полицая, който води разследването.
Дори вече беше получила, след кратко и безапелационно нареждане, резултатите. Лейтенант Де Марко веднага ги бе изпратил. Тя сложи ръка върху папката.
— Има много свидетели. Те са направили описание, наистина не абсолютно точно, на убиеца. Не знам дали ще го хванат и дали изобщо това има някакво значение.
— Как можеш да говориш така? — подскочи Мади на стола. — Та той е стрелял по баща ми!
Тереза кимна и се обърна към Мади като към равна.
— Защото знам, че е наемен убиец. Някой, който може да се купи с пари. За да вземе документите от куфарчето на баща ти. Едно необмислено и безрезултатно действие за самозащита. Съществуват… да ги наречем несъответствия, в някои от сметките. Няма да ви занимавам с подробности. Вчера рано сутринта стана ясно, благодарение на работата на Дейвид, че моят племенник е прехвърлял суми от фирмата в една съмнителна сметка.
— Донато? — Софи почувства леко бодване в сърцето. — Нима е крал от теб?
— От нас. — Тереза вече бе приела и преглътнала факта. — Срещнал се е с Дейвид по мое нареждане вчера следобед и е разбрал, че скоро ще бъде разкрит. Затова е решил да действа. Моето семейство ви причини това — обърна се Тереза към Тео и Мади. — Аз съм глава на това семейство и съм отговорна за действията на членовете му.
— Татко работи за вас. Той си е вършил работата. — Макар че стомахът му продължаваше да бъде свит на топка, Тео стисна зъби. — Вината не е ваша, а на този кучи син. Той вече в затвора ли е?
— Не. Все още не са го намерили. Очевидно е избягал. — В гласа й прозвуча презрение. — Изоставил е жена си и децата си и е избягал. Обещавам ви, че ще го намерят. И ще бъде наказан. Аз ще се погрижа за това.
— Той ще има нужда от пари от средства — намеси се Тайлър.
— Някой трябва да отиде във Венеция, за да оправи нещата — Софи стана. — Ще замина довечера.
— Не, не мога да изложа още някой от моите хора на опасност.
— Nonna, ако Донато е използвал несъществуващи клиенти, за да краде пари, някой трябва да му е помагал. И аз знам кой. Баща ми. Той пък е моя кръв — продължи на италиански тя. — Това ме засяга лично, засяга моята чест. Не можеш да ми откажеш правото да поправя извършеното. — Софи си пое дъх и премина на английски. — Заминавам довечера.
— По дяволите! — изруга Тайлър. — Значи заминаваме двамата.
— Нямам нужда от бавачка.
— Да, наистина. — Той я погледна и в очите му имаше Непоколебима решителност. — Ние имаме равни права в тази фирма, Джиамбели. Щом ти тръгваш, тръгвам и аз. Аз ще се заема с лозята и избите — обърна се той на Тереза. — Ако нещо не е наред там, ще го открия.
И така, помисли си Тереза и погледна Илай, ето че младите ни изместиха. Това беше следващата стъпка от вечния кръговрат. Предадоха щафетата на младите.
— Съгласна съм — кимна Тереза, без да обръща внимание на недоволството на Софи. — Майка ти ще се тревожи по-малко, ако не си сама. Не съскай.
— Напротив. Ще се тревожа два пъти повече, защото ще се тревожа и за двамата — обади се и Пилар. — А какво ще стане с Джина и децата?