— Ще те уведомя какво сме предприели или поне онова, за което знам. Не мисля, че ще успея да дам отговор на всички въпроси. Все още търсим Донато, не само чрез полицията, но и чрез частни детективи. Баба и дядо ги наеха. Разпитаха Джина. Казаха ми, че изпаднала в истерия и се кълне, че не знае нищо. Вярвам й. Ако знаеше нещо и Дон я бе накиснал в тази каша, тя би го издала, за да му отмъсти. Не могат да установят самоличността на жената, с която се е срещал. Ако е влюбен в нея, както ми каза той самият, предполагам, че са избягали заедно.
— Много лошо за Джина.
— Да. — Софи продължи да разбърква с лъжицата супата си. — Аз бях донякъде привързана към Дон. Едва търпях Джина и не изпитвах особено топли чувства към поколението й. Но сега тя е излъгана, изоставена и измамена от своя съпруг, който освен крадец, може да се окаже и убиец. И… По дяволите, въпреки това не я обичам. Не мога.
— Възможно е причината Дон да започне да краде да се окаже тя.
— Дори и да е така, той е отговорен за действията си. Неговите собствени действия. Но не става дума за това. Аз просто не мога да я понасям. Сигурно съм ужасна, нали? Но не мога да я понасям. Много ми дойде. — Тя взе едно парче хляб и го загриза, като продължи да размишлява на глас. — Да приемем, че Дон е имал тайни сметки, фондове, които е скрил от фирмата. Достатъчно, за да живее известно време, предполагам. Но да стреля по теб? Не, той не е толкова умен, че да организира подобно нещо.
— Съгласен съм. Някой му е помагал.
— Баща ми.
— В началото, може би — рече Дейвид, като я гледаше. — След като умря, може би Маргарет. Тяхното участие обаче, ако изобщо има такова, е било доста ограничено, минимално. Не достатъчно да ме убеди, че са играли главната роля.
— Смяташ, че са били използвани? От някой друг?
— Мисля, че баща ти просто е търсил друг път. Колкото до Маргарет, тя е открила нещо.
— След което я убиха — замислено рече Софи. — Баща ми също бе убит. Това отново ни връща тук.
— Има логика. И така, Дон не е достатъчно умен, нито достатъчно далновиден, че да превежда няколко години незабележимо суми от сметката на „Джиамбели“. Той беше вътрешен човек във фирмата, с връзки. Но някой е дърпал конците отвън. Може би любовницата му?
— Може би. Ще го намерят. Или как се пече на някой тропически остров край басейна или как плува с лице надолу в басейна. Докато го търсят обаче, ние трябва да съберем парчетата и да наредим пъзела отново.
Тя седна.
— Донато може да е отровил виното или да е наел някой, който да го отрови.
— Знам.
— Но не разбирам причината. Отмъщение? Защо ще проваля репутацията на фирмата, а следователно и финансовата й сигурност, след като тази фирма го храни? И да убие заради това?
Тя направи пауза и огледа превързаната ръка на Дейвид.
— Добре, да речем, че някой го е убедил, обещал е, че няма да има проблеми. Можел е да извърши всичко. — Тя притисна слепоочията си. — Убил е баща ми. Рене е жена с високи изисквания и татко сигурно се е нуждаел от много пари. Той знаеше, че ще бъде изгонен от „Джиамбели“. Беше изгорил всички мостове към мама, а и аз му показах, че и последните, останали между нас двамата, всеки момент ще рукнат.
— Той сам направи своя избор, Софи. — Дейвид използва нейните думи. — И сам избра действията си.
— Да, бях се примирила с това. Или почти. Мога да си представя какви са били шансовете му. Може да е притискал Дон за все повече и по-големи суми. А той не е от хората, които ще се оставят да бъдат изнудвани. Може да е знаел и за виното, за бедния синьор Баптиста. — След това е дошъл редът и на Маргарет, защото е искала повече или защото той се е страхувал, че ще открие незаконните му далавери и присвоявания. А покушението над теб беше направено, защото е осъзнал, че няма начин да се измъкне.
— Но защо ще краде документите?
— Не знам, Дейвид. Сигурно е бил така объркан, че не е могъл да мисли рационално. Предполагам, решил е, че ако ти си мъртъв и документите изчезнат, с това ще се приключи. Но ти не умря. И тогава той се е сетил, че не документите ще го качат на въжето. Сам си го е сложил на врата. Между другото, ще трябва да преминем през още един кошмар е пресата. Не ти ли е минало през ума да ни напуснеш и да се върнеш в „Льо Кьор“?
— Не. Софи, защо не се опиташ да изядеш това парченце, вместо да го трошиш?
— Добре, татко. — Тя му намигна. — Извинявай. Времето си лети. Защо ли не взема да ти опаковам багажа? След като настояваш да пътуваш, вместо да останеш в моята компания, ще трябва утре рано-рано да хванеш самолета за Америка.