— Благодаря ти, мамо.
— Ти ми донесе… всъщност донесе на всички ни нещо, за което си заслужава да празнуваме. Кажи им да побързат — нареди Тереза и излезе, дребничка, но изправена като войник, нареждайки в движение на Мария да донесе вино.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПЛОДЪТ
Кой ще приеме мимолетна радост — в замяна дълго да изстрада?
И вечното кой би сменил с примамлива игра?
За сладък грозд — един-единствен, кой би изтръгнал цялата лоза?
25.
Тайлър беше мръсен, гърбът го болеше силно, а на лявата си ръка имаше гадна драскотина, нескопосно превързана.
Но беше на седмото небе.
Планините тук не бяха по-различни от стърчащите зъбери на неговите родни планини в Калифорния. Но докато родната почва беше чакълеста, тази тук бе камениста, с висока киселинност, което щеше да даде мекота на виното.
Разбираше защо Чезаре Джиамбели беше положил основите на своята мечта тук. Беше орал и се бе борил с каменистата почва. Имаше някаква сурова красота в сянката на тези хълмове, която хармонираше с душевността на истинския мъж. Предизвикателството не беше в опитомяването им, а в приемането им такива, каквито са, мислеше си Тай.
Щом се налагаше да прекара известно време далеч от собствените си лозя, то мястото му беше тук. Времето беше идеално, дните — дълги и прекрасни, а главният майстор винар съвсем добронамерен и с желание вслушващ се в съветите му.
Със същото желание бе използвал и мускулите му, помисли си Тайлър, докато вървеше обратно към къщата. Беше прекарал по-голяма част от деня да помага на работниците да инсталират маркучи от резервоара към младите насаждения. Беше добра система, умно планирана и часовете, които прекара с работниците, му позволиха да добие представа и за този клон на фирмата. И да ги разпита за Донато.
Езиковата бариера не се оказа толкова голям проблем, колкото си мислеше в началото. Дори тези, които не говореха английски, имаха желание да участват в разговора. С помощта на десетопръстната система, с мимики и жестове Тайлър придоби напълно ясна представа за положението. Нямаше човек на полето, който да възприемаше Донато Джиамбели по друг начин освен като шут.
Сега, когато сенките се удължаваха от падащата вечер, Тайлър размишляваше върху това всеобщо мнение. Излезе от лозята и влезе в градината, където хортензиите бяха нацъфтели с огромни бели цветове, като баскетболни топки, а реки от бледорозово се виеха по склона към пещерата. Там водата се изливаше във фонтан, пазен от бог Посейдон.
Италианците, помисли си Тайлър, бяха луди на тема богове, фонтани и цветя. Чезаре Джиамбели очевидно беше събрал всички тях тук, в този красив дворец, скътан сред гънките на хълмовете.
Един много скъп малък замък, замисли се Тайлър, с ръце на кръста, като го обгърна с поглед. Типът дворец, който един амбициозен мъж бе построил, за да задоволи исканията на взискателната си съпруга.
Всъщност, това беше прекрасно място за посещение но как можеше човек да живее тук с всичките тези стаи и прислуга. Само земята наоколо, градините, поляните, дърветата, басейните и статуите изискваха цяла малка армия да ги поддържа.
Е, някои хора обичаха да имат армия на разположение.
Тайлър премина между мозаичните стени, украсени с фигурите на щедро надарени нимфи, после по стълбите, които водеха към друг басейн с лилии. Оттук не можеше да види лозята, сърцето на царството. Пък и онези, които работеха там, не можеха да видят какво ставаше тук. Предположи, че Чезаре е търсел тази интимност и неприкосновеност в своята империя.
Зад цветята и терасите се виждаше плувният басейн. И от него, като Афродита от морските вълни, в момента излизаше Софи.
Беше облечена с прост черен бански костюм, който обгръщаше тялото й като водата, която се стичаше по нея. Косата й бе прилепнала по главата и опъната назад и той зърна нещо блещукащо, може би диаманти на ушите й. Кой друг освен Софи би плувал с диаманти на ушите си?
Наблюдавайки я, Тайлър почувства вълнуваща смесица от желание и копнеж.
Тя беше прекрасна — елегантна, умна, прелъстителна. Помисли си, докато стомахът му се свиваше на топка при вида й, дали на света има нещо по-объркващо за един мъж от такава жена.