— Знам, че не е в твой стил, но очевидно си впечатлен.
— Изкопаването на няколко дупки днес ми повдигна настроението. — Той напълни чашата и й я подаде. — Salutе!
— Както ти казах, и аз покопах тук-там и поизрових нещичко. Домашната прислуга е много информирана. Научих, че Дон е идвал тук редовно, без да се обади предварително. Никога не е бил сам, но рядко е идвал с Джина.
— Аха, любовно гнезденце, значи.
— Очевидно. Името на любовницата е синьорина Чезо. Млада, руса, празноглава и обича да закусва в леглото. През последните няколко години е била честа гостенка. Дон е настоявал прислужниците да държат в тайна тези посещения. И тъй като никой не е обичал особено Джина, те просто са си пазили работата и заплатата и затова са мълчали. Е, разбира се, че не биха били толкова дискретни, ако не бяха парите.
— Разбира се. Казаха ли ти за другите посетители?
— Да. Баща ми, но ние вече се бяхме досетили, и една жена, с която той е идвал веднъж, но не е Рене. Крис.
Тайлър се намръщи над виното си.
— Виж това не успях да науча в лозята.
— Естествено, по-лесно е да се научи от прислугата. Но това не са пресни новини. Очевидно е използвал моя апартамент, когато му е било необходимо. Защо да не е използвал и замъка.
— Не искам да изразявам съжаление, но наистина съжалявам.
— Няма нужда. Аз също съжалявам. Важното е, че мама успя да си намери мъж, който да я прави щастлива. Мъж, на когото да вярва. На когото всички можем да се доверим. Казвам това, въпреки че знам, че той е работил за Джери де Морни от „Льо Кьор“ и че Джери също е идвал тук.
Тайлър кимна.
И аз стигнах до същото заключение. Работниците ми дадоха описание, но то не беше особено ясно. Очевидно те обръщат повече внимание на жените, а не на мъжете в костюми. Връзва се, нали?
— Дали? — Неспокойна, Софи стана с чашата с вино в ръка. — Джери мразеше баща ми. Това е цивилизованият израз на отвращението, както винаги съм смятала.
— Защо?
— Ти наистина стоиш далеч от клюките. Преди няколко години баща ми имаше любовна връзка с жената на Джери. Те я пазиха в тайна, но може ли нещо да остане в тайна? Тя напусна Джери, или по-точно той я изгони. Парчето от тортата се сервира в зависимост от това кой я реже. Джери и баща ми бяха доста близки преди това, но след този случай отношенията им охладняха. Все пак под леда бяха останали въглени, което открих преди две години, когато Джери налетя да ме сваля.
— Той те е свалял?
— Ясно и откровено. Но не ме заинтересува и нищо не излезе. Беше изненадан от отказа ми и каза доста неприятни неща за баща ми, за мен и за семейството.
— По дяволите, Софи, защо не си ми казала?
— Защото още на следващия ден дойде да ми се извини. Каза, че е бил много разстроен от развода, че се е чувствал ужасно, срамувал се и си го бил изкарал на мен, но всъщност вече осъзнал, че бракът му е приключил още преди цялата тази история. И тъй нататък, и тъй нататък. Звучеше разумно, можех да го разбера. Каза само верни неща и повече не се върнах към този въпрос.
— А какво мислиш сега?
— Сега виждам как е построен един много хитър малък триъгълник. Баща ми, Крис и Джери. Кой кого е използвал не мога да кажа, но мисля, че Джери е замесен или поне знае за подмяната на виното, дори за отровата. Всичко това е било от полза за „Льо Кьор“, разбира се. Да бъде дискредитирана фирма „Джиамбели“, да стане публичен скандал, да започнат вътрешни неразбории. Сложи и Крис в кюпа и той има върху бюрото си моите планове, моята кампания, моята работа, преди да съм успяла да ги претворя в действие. Корпоративен саботаж, шпионаж, това са често срещани неща в бизнеса.
— Но убийството не е.
— Не. Точно това прави нещата лични. Той може да е убил баща ми. По-лесно мога да си представя Джери с пистолет в ръката, отколкото Донато. Все пак има голяма разлика между вътрешнофирмения шпионаж и хладнокръвното убийство. Но…
— Но?
— Скритите знаци — рече с вдигане на рамене Софи. Като се замисля за нещата, които изрече, когато загуби контрол, и още повече, как ги каза. Беше си изтървал нервите и беше готов да направи нещо лудо, непозволено. След дванадесет часа дойде кротък, с извинения, възвърнал си самообладанието и ми донесе рози. И все пак ме използва. Бих казала, че първата му изява е била истинското му лице, а втората маска. Но не го казвам. Защото съм свикнала мъжете да ме използват. — Тъгата и недоволството се измъкнаха отново на повърхността, преди да успее да ги потисне. — Е, аз също ги използвам, когато ми е удобно, за да получа, каквото искам.
— Защо? Ти си достатъчно умна, за да се възползваш от способността си. Ако някой ти позволява да се възползваш от него, то си е негов проблем.