Пилар цялата засия и направи още едно завъртане.
— Значи решено, вземам я. Имаме победител, още на първия тур.
Не беше толкова просто, колкото си мислеше. Трябваше да изберат шапки, обувки, бижута, прически, чанти и дори бельо. Преди да си тръгнат към къщи, вече се бе стъмнило съвсем, а багажникът на колата беше препълнен с кутии и пакети. И между тях дори не бяха роклите, помисли си Мади. Оставиха ги в магазина, за да бъдат променени и поправени според мерките им.
Но тя се завръщаше с една камара нови дрехи, обувки, обеци, които бяха направо убиец и сега проблясваха на ушите й под новата прическа. С кичурчета.
Новото семейство започваше все повече да й харесва.
— Мъжете — рече Софи — си мислят, че са ловци. Но това изобщо не е вярно. Например, те решават да тръгнат след една гризли и това е. Цялото им внимание е насочено натам. И докато преследват голямата мечка, пропускат всичко, наоколо защото полезрението им е ограничено. Жените, от своя страна, може да преследват гризли, но преди това и дори по време на лова, те ще се насладят на гледката и на всичко останало.
— Освен това мъжете стрелят по първата голяма мечка, която видят — мъдро заключи Мади от задната седалка. — Изобщо не се сещат, че светът е пълен с гризлита.
— Точно, — Софи доволно тупна по волана. — Мамо, това момиченце е истинско съкровище. Има мозък.
— Напълно съм съгласна с теб. Но не харесвам обувките с петсантиметрови подметки, които е обула.
— Защо, много са готини. Модерни са.
— Да. — Доволна от обувките си, Мади вдигна крак. — И освен това подметките са само четири сантиметра.
— Не разбирам защо искаш на всяка цена да се пребиеш.
Софи срещна погледа на Мади в огледалото за обратно виждане и й намигна.
— Мама си е такава. Трябва да си го каже. Да беше видяла лицето й, когато си закачих халка на пъпа!
— Ти имаш халка на пъпа? — Удивена и зашеметена, Мади разкопча предпазния колан и се наведе напред. — Искам да я видя!
— Това беше отдавна. Вече я махнах — отвърна Софи със смях, докато Мади сядаше обратно разочарована. — Дразнеше ме.
— И освен това тогава беше на осемнадесет — отбеляза Пилар и изгледа Мади предупредително. — Така че не си и помисляй, докато не станеш поне на толкова.
— И това ли е работа на майката?
— Можеш да се обзаложиш. Но ще кажа, че двете имахте пълно право за косата. Така е много по-добре.
— Значи, когато татко, започне да ми се кара, ти ще ме защитиш?
— Ами… Аз ще… — Пилар се обърна, докато колата взе един завой с доста висока скорост и се люшна заплашително. — Софи, ако не искаш да чуеш още една мамина приказка, намали скоростта.
— Затегнете коланите си. — Намръщена, Софи стискаше здраво волана с двете си ръце. — Нещо не е наред със спирачките.
— Господи! — Пилар се обърна и погледна към Мади. — Сложила ли си колана?
— Да. — Момичето се хвана здраво за седалката, защото колата се люшна на следващия завой. — Добре съм. Дръпни ръчната!
— Мамо, дръпни я ти. Трябва да държа здраво волана. — Ръцете й бяха готови да се разтреперят, но тя се овладя. Не можеше да си позволи да мисли за нищо друго освен да запази контрол. Колата се люшна отново и поднесе на следващия завой.
— Целият път е със завои, Софи! — Колата изобщо не намаляваше скоростта. — Какво би станало, ако изключим скоростта?
— Кормилото ще блокира. — Мади едва преглътна, защото сърцето й се бе качило в гърлото. — Тя няма да може да управлява колата.
Когато на следващия завой Софи се опита да удържи автомобила, гумите навлязоха в крайпътната лента и вдигнаха ветрило от камъчета.
— Вземи телефона ми, набери девет-едно-едно — нареди тя на майка си и погледна за секунда индикатора за гориво. Половин резервоар. Това нямаше да й помогне. А и как да успее да удържи колата при тази скорост на следващия S-образен завой?
— Смени скоростта — извика отзад Мади. — Опитай да смениш на по-ниска!
— Мамо, включи на трета, когато ти кажа. Това ще намали малко скоростта, може и да помогне. Не мога да пусна волана.
— Ще го направя. Всичко ще бъде наред.
— Добре. Дръжте се. — Софи натисна съединителя. — Сега!
Колата здравата се раздруса. Макар че стисна зъби, Мади не можа да сдържи вика си.
— А сега на втора — нареди Софи. По гърба й се стичаха струйки пот. — Сега!
Колата се задави, раздруса се, подскочи напред, сетне сякаш спря и тръгна назад. В един момент Софи се уплаши, че въздушните възглавници ще се задействат и ще я оставят безпомощна.
— Намалихме малко. Браво на теб, Мади!
— Ще тръгнем по нанадолнище след няколко завоя. — Гласът на Софи беше студен и безизразен. — Така че скоростта отново ще се увеличи. Ще се справя с това. След като го минем, започва изкачване. То трябва да ни помогне. Мамо, вземи телефона за всеки случай. И се дръжте здраво.