— Да надзиравам ли?
— Да, Поли ще бъде старши майстор, а ти оператор, винар. С неколцина помощници.
— Ти познаваш лозята, Тай — намеси се Тереза. Разбираше объркването и гнева му. И това й харесваше. Този горещ, клокочещ гняв означаваше, че той има отношение, че обича работата си и лозята. Това значеше, че от него можеше да се очаква много. — Познаваш гроздето, бъчвите, цялата технология на правене на вино. Но всичко за теб свършва до бутилката. Време е да тръгнеш напред, да излезеш от избата. Освен гроздето има още много неща, които продават виното. Илай и аз искаме да видим нашите внуци, работещи заедно.
— Моля? За какво става дума? — прекъсна я изненадано Софи.
— За теб, госпожице! Кога за последен път си работила на полето? — попита я баба й. — Кога за последен път си опитала вино, което не е бутилирано в красива бутилка и не е изстудено в хладилника? Пренебрегваш корените си, Софи.
— Не пренебрегвам нищо — избухна на свой ред младата жена. — Аз не съм винар. Занимавам се с връзките с обществеността! И с рекламата!
— Значи трябва да станеш винар — отсече Тереза. — А пък ти — обърна се тя и посочи с пръст Тай. — Ти ще се научиш как да продаваш, как да рекламираш и как да изпращаш кораби, пълни с вино. Ще се учите взаимно един от друг.
— Но, nonnа, наистина…
— Тишина! Имате една година. Пилар, Софи няма да има достатъчно време, за да изпълнява всекидневните си задължения. Затова ти ще запълниш тази празнина.
— Мамо! — Пилар започна да се смее. — Та аз не знам нищо за търговията и продажбите, нито за рекламата.
— Имаш мозък. Време е да го използваш отново. За да успеем, трябва да впрегнем цялото семейство. — Тереза се обърна към Тони. — А също и другите. Ти ще останеш в отдел „Продажби“ и засега ще запазиш поста и привилегиите си. Но ще се отчиташ, както Донатело и всички шефове на отдели, на координационния директор. Можеш да приемеш отношенията ни отсега нататък само за делови отношения. И повече да не си посмял да дойдеш в дома ми или на масата ми без да си поканен.
Това вече си беше истински провал, мина през ума на Тони. Положението му във фирмата беше едно нещо. Заплатата и парите друго. Но Тереза имаше властта да го съблече чисто гол и да го изхвърли на улицата. Затова се реши и използва единственото си оръжие.
— Аз съм бащата на Софи.
— Много добре знам кой си.
— Извинете, синьора — намеси се учтиво Рене, но в гласа й се прокрадваше стоманена твърдост. — Може ли и аз да кажа нещо?
— Щом си под този покрив, си моя гостенка, макар да не съм те канила. Какво искаш да кажеш?
— Разбирам, че моето присъствие не е особено приятно на всички тук. — Тонът й не се промени, а очите й не се откъсваха от тези на Тереза. — Очевидно е, че моята връзка с Тони не среща вашето одобрение. Но той е и ще бъде ценен кадър на вашата фирма.
— Ще видим. Извинете. — Тереза огледа присъстващите на масата. — Хелън, Илай и аз трябва да говорим със Софи и Тайлър. Кафето ще бъде сервирано в приемната. Моля, заповядайте.
— Е, каза го — избухна Софи, цялата тръпнеща от яд, след като всички останали напуснаха трапезарията. — И това е, свършен факт. Ти така си свикнала, бабо! Вярваш, че само с няколко думи можеш да промениш живота на хората.
— Всеки има право на избор.
— Къде е нашият избор? И кой по-точно има избор? — Тъй като не беше способна да остане седнала, Софи стана. — Донато ли, който никога не е работил извън фирмата? Целият му живот е преминал в нея. Тайлър? Той пък отдава цялата си енергия и време на „Макмилън“ от дете.
— Мога да говоря и сам за себе си — прекъсна я Тай.
— О, я стига! — обърна се гневно към него Софи. — Пет думи на кръст не можеш да кажеш, езикът ти се връзва на фльонга. А аз ще трябва да те уча как да продаваш вино!
Тайлър неочаквано се изправи и за нейна изненада сграбчи ръцете й и ги обърна с дланите нагоре.
— Като розови листенца са. Мекички и добре гледани. Кремчета и маникюр! И аз ще трябва да те уча как да работиш!
— Аз работя всяка минута, така както и ти. Само защото не се потя и не джапам в калта с мръсни ботуши, не значи, че не давам всичко, на което съм способна.
— Най-добре ще бъде да се хващате за работа. И двамата — въздъхна Илай и отпи от виното си. — Искате да се биете, ами добре, бийте се. Но ще спазвате правилата на почтената игра. Въпросът е никой да не направи нещо, което да повали другия на земята. Може би ще се провалите, а може би ще си седнете на задниците, и ще се опитате да направите нещо друго. Нещо повече.