— Това не е достатъчно — започна Софи.
— Но може да бъде — поправи я Хелън. — Ако е толкова опасен, колкото казваш, това ще го набута в ъгъла и ще го направи още по-нападателен. Като адвокат и като ваш приятел ви съветвам… моля ви всички, да го оставите, да го забравите.
— Мамо! — Линк поклати глава. — Ти би ли могла?
— Да. — Тази едносрична дума беше изречена твърдо и безапелационно. — За да защитя онова, което значи много повече за мен, бих. И ще го направя. Тереза, дъщеря ти ще се жени. Тя най-после намери щастието си. Пилар преживя немалко бури, вие също. Сега е време да празнувате, да тръгнете напред, а не да мислите за отмъщение, наказание и разплата.
— Ние всички защитаваме онова, което има най-голям смисъл за нас, Хелън. По свой си начин. Слънцето залезе — след кратка пауза рече Тереза. — Тайлър, запали свещите, моля те. Каква хубава вечер. Трябва наистина да й се насладим. Я ми кажи, все още ли твърдиш, че твоето „Пино Ноар“ ще бие моето „Шенин Блан“?
— Абсолютно. — Той обиколи масата, за да запали свещите. — Разбира се, макар че никой няма да спечели, защото нали се сляхме, — Беше застанал начело на масата. Вдигна глава и погледна Тереза право в очите. — Та като заговорих за сливане, трябва да ви кажа, че ще се оженя за Софи.
— По дяволите, Тай! Ти ми обеща!
— Спокойно — рече той толкова естествено, че тя наистина млъкна. — Ти ме помоли за това, но мисля, че не беше особено добра идея.
— О, Софи! — Пилар скочи от масата и се хвърли към дъщеря си.
— Мамо, исках да изчакаме след вашата сватба, за да ви кажем, но тази голяма уста тук не може да пази тайна.
— И това също беше нейна идея — съгласи се Тайлър, като отново обиколи масата. — Тя почти никога не греши, затова й е много трудно да го преглътне, когато сбърка. Аз пък си мислех, че просто напоследък ни липсват добри новини. Ето, заповядай.
Хвана ръката на Софи и я задържа. Извади един пръстен от джоба си и го надяна на пръста й. Беше с един-единствен квадратен диамант.
— Трябва да ти хареса.
— Защо не можеш просто да… Прекрасен е!
— Беше на баба ми. Макмилън на Джиамбели. — Тайлър взе ръката й и я вдигна, за да я целуне. — Джиамбели на Макмилън.
Софи въздъхна.
— Наистина те мразя, когато си прав.
Отмъщението, реши Джери, вкарва по-бързо в леглото двама непознати, отколкото политиката. Не че беше наложително да я вкара в леглото си. Но защо не. Рене беше по-лесна, отколкото си бе представял.
— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем. И да ме изслушаш. — Де Морни посегна и взе ръката й. — Страхувах се, че си повярвала на отвратителните слухове, които Джиамбели разпространяват за мен.
— Не бих повярвала на нито една тяхна дума. — Рене се облегна назад на дивана и се настани удобно. Зад и над омразата й към Джиамбели на дневен ред стоеше един мъж с много пари. Защото нейните бяха почти на свършване. Оказа се, че Тони, дяволите го взели, е бил нечестен с нея. Остави й доста малко, дори вече й се наложи да продаде някои от бижутата си. И ако не хванеше скоро някоя едра риба, щеше да е принудена да започне работа.
— Не казвам, че съм играл суперчестно. Напротив, това ми е работата. Но „Льо Кьор“ през цялото време беше зад мен. Докато нещата не се объркаха.
— Звучи точно както Джиамбели се отнесоха с Тони.
— Така е. — О, значи имаше какво да използва тук. Както и нейната омраза, за да обърне нещата в своя полза. — Донато ми предлагаше вътрешна информация. И аз я вземах. Разбира се, Джиамбели не можаха да преглътнат това. Не можеха да позволят хората да повярват, че са били предадени от свой. И затова набедиха мен. Обвиниха ме, че съм подкупвал, принуждавал и още един Бог знае какво. А аз вземах само онова, което ми се предлагаше. Че кой не би го направил? Да не съм опрял пищов в главите им!
Той спря изведнъж и стисна ръката й.
— Господи, Рене, прости ми. Какви ги говоря. Извинявай.
— Няма нищо. Ако Тони не ме беше мамил с онази малка скитница, която работеше за Софи, сега все още щеше да е жив.
И аз нямаше да съм почти разорена, възмути се Рене.
— Крис Дрейк. — За повече ефект той притисна челото си с ръка. — Не знаех за връзката й с Тони преди да я наема на работа при мен. Мисълта, че би могла да има нещо общо със смъртта на Тони…
— Ако е имала, щеше все още да работи за „Джиамбели“. Те са зад всичко. Само те.
Нима не бе попаднал точно на когото трябва! Та тази жена беше идеалният инструмент! Щеше му се да се бе сетил да я използва по-рано.