Не можеше да рискува да запали лампите, надяваше се, че светлината на фенерчето ще му бъде напълно достатъчна. Трябваше само да остави пакета в гардероба й, където полицаите, дори и да бяха пълни идиоти, неминуемо щяха да го намерят.
Джери вървеше след Рене по стъпалата към терасата, оглеждайки се през рамо. Можеше да види прекрасните оранжеви и златни отблясъци на пожара в нощното небе. Прекрасна, живителна светлина. Какво удоволствие му доставяше само! Осветяваше фигурите, които тичаха и се суетяха като изплашени нощни пеперуди, привлечени от пламъците.
Щяха да успеят да загасят пожара, разбира се, но не бързо. Щеше да им трябва време, за да осъзнаят, че водата е спряна заради системата за поливане, време, за да дойдат на себе си, време, през което щяха да гледат безпомощно как избухват бутилките, как изгаря оборудването, машините, как техният бог се превръща в пепел.
Е, какво щеше да каже онова селянче сега? Нямал бил кураж и здрави гащи да си свърши сам мръсната работа? Нали така му бе подхвърлил Макмилън. Джери сви счупената си ръка. Тя все още го болеше. Ще видим кой има по-здрави гащи, когато изгрее слънцето!
— Джери, за Бога! — просъска Рене откъм стаята на Софи. — Какво правиш? Не сме тръгнали на екскурзия! Сам каза, че трябва да бързаме.
— Винаги трябва да си оставяш един миг за удоволствие, скъпа. — Той пристъпи и прескочи на терасата. — Сигурна ли си, че това е нейната стая?
— Да.
— Добре тогава. — Джери отвори вратата и се шмугна вътре. И в този миг лампите светнаха. Отсрещната врата се отвори и на прага й застана Софи.
Неочакваната гледка замъгли съзнанието му, а изненадата скова мозъка му. Преди да успее да се осъзнае, беше нападнат от една разярена жена.
Тя скочи върху него, полузаслепена от яростта, която я изгаряше. Когато заби зъбите и ноктите си в плътта му, зрението й все още беше замъглено и преливаше по краищата в червено от кръвта, която я бе ударила в главата. Единствената й мисъл беше да му причини болка, истинска, непоносима болка. Когато той започна да вие, тръпката на задоволство се разля в нея като изригваща от вулкан лава.
Джери я отблъсна, удари я в лицето, но Софи дори не усети. Опитваше се да стигне очите му с току-що оформените си остри нокти, лакирани в яркочервено. Задъхана, останала без въздух, с ръце, свити като щипки на рак, тя заби нокти в лицето му.
Болката го подлуди. Без да мисли, единствено с цел да се освободи, той я отхвърли настрани и я запрати право върху треперещата Рене. Можеше да помирише собствената си кръв. Това не беше предвидено. Софи отново проваляше идеалния му и толкова внимателно обмислен план. Недопустимо! Когато тя отново се изправи, готова да скочи върху него, той извади пистолета от джоба си и сложи пръст на спусъка.
Почти бе натиснал спусъка с треперещия си пръст. Но тя се дръпна, очите й просветнаха, пълни с ярост, страх и изненада.
Е, ето ни най-накрая, помисли си Джери, очи в очи. Но той искаше повече от отмъщение. Той искаше да бъде задоволен.
— Какво, не е ли интересно? Би могла да изтичаш навън с останалите, Софи. Но това сигурно е съдба. Да свършиш като своя нищо и никакъв баща. С куршум в сърцето.
— Джери, трябва да се махаме оттук! Веднага! — Рене също се изправи, като гледаше стреснато пистолета. — Господи! Какво правиш? Не можеш да я застреляш!
— Нима? — Напротив, помисли си той. Можеше и това беше като откровение. Повече нямаше да има никакви неприятности от нейна страна. — И защо да не мога?
— Но това лудост! Това е убийство! Не искам да бъда съучастница в убийство. Аз си отивам! Още сега. Дай ми ключовете от колата. Дай ми проклетите ключове, ти казах!
— Млъкни, да ти го начукам! — произнесе студено Джери и с почти отсъстващ поглед и незабележим жест обърна пистолета и я удари по главата. Рене падна като покосена, но той дори не погледна към нея. Защото не откъсваше очи от Софи.
— Тя беше досадна като конска муха. По този въпрос и двамата сме на едно мнение, нали? Освен това беше безполезна. Сега всичко е точно. Ти ще го оцениш, Софи. Чуй какво е станало. Рене е запалила пожара. През цялото време е искала да ти отмъсти. Преди няколко дни е ходила при ченгетата, опитвайки се да ги убеди, че ти си убила баща си. А тази вечер е дошла тук, запалила винарната и влязла в твоята стая, за да остави доказателства срещу теб. Ти си я хванала, борили сте се и тогава е изгърмял пистолетът. Пистолетът — добави Джери, — използван при покушението срещу Дейвид Кътър. Накарах ги да ми го изпратят. Много съм предвидлив, нали? Това също ще можеш да оцениш. Ти си мъртва, а нея ще я обесят за това. Колко чистичко и подредено!