ЧАСТ ПЪРВА
ЗАРЕЗАН
Човекът е вързоп от взаимоотношения, възел от корени,
чиито цветове и плодове са същината на света.
1.
Битката за „Кастело ди Джиамбели Каберне Совиньон 02“, разигравано на търга, приключи със сумата от сто двадесет и пет хиляди и петстотин долара. Американски. Страшно много пари за вино, примесено с чувства, помисли си Софи, В тази прекрасна стара бутилка имаше вино, произведено от грозде, отгледано през годината, когато Чезаре Джиамбели беше основал винарната „Кастело ди Джиамбели“ върху хълмистото парче земя на север от Венеция.
Тогава наименованието кастело е било или подигравателно, или израз на изключителен оптимизъм, в зависимост от гледната точка. Скромната къщичка на Чезаре и малката каменна изба са били много далеч от понятието замък. Но виното му било царско и той успял да изгради чрез него истинска империя.
Сега, близо век по-късно, дори най-доброто „Каберне Совиньон“ от онази реколта би могло да послужи по-скоро като оцет за салатата, вместо да се пие. Но не беше нейна работа да разубеждава човека, щом искаше да си похарчи парите. Те си бяха негови.
Дядо и винаги е бил прав, както обикновено. Хората що плащат, и то пребогато за привилегията да притежават късче от историята на Джиамбели.
Софи си записа последната сума от наддаването и името на купувача, макар да знаеше, че няма да ги забрави. Направи го, за да изпрати съобщение на баба си, когато търгът приключи.
Беше дошла на тази разпродажба не само като изпълнителен директор на отдела за връзки с обществеността, Който трябваше да състави и издаде каталога за търга, но и като представител и член на фамилията Джиамбели. И сега седеше тихичко в един ъгъл и наблюдаваше наддаванията и промоциите.
Краката й бяха кръстосани особено елегантно в дълга и изящна линия. Гърбът и беше направен, навик още от училище. Беше облечена в черен костюм на тънки райета, изключително изискан, италиански, който успяваше да и придаде вид на бизнесдама и в същото време ореола на силно женствено излъчване.
Всъщност Софи мислеше за себе си точно по този начин.
Лицето й бе слабо и се открояваше сред черната рамка на косата й като триъгълник от бледозлатиста кожа, в които доминираха дълбоки бадемови очи с цвят на лешник и широка, чувствена уста. Скулите й бяха като розов сладолед, брадичката й имаше формата на съвършен диамант, което й придаваше изражението на фея или самодива със съвсем слаб привкус на войнствена амазонка.
Тя, разбира се, определено и безмилостно използваше красотата си като ефикасно оръжие, когато решеше, че е необходимо или когато беше наистина наложително.
Оръжията, смятащо Софи, бяха създадени, за да се използват. При това да се използват добре.
Преди година беше подстригала дългата си до кръста коса във формата на къса черна каска с щръкнали връхчета на челото.
Отиваше й. Софи винаги знаеше какво точно й прилича.
Носеше семпъл наниз от старинни перли, които баба й бе подарила за двадесет и първия й рожден ден. Бе се постарала на лицето й да е изписан учтив интерес, Точно този израз беше виждала върху лицето на баща си на заседанията на фирмата. Всъщност тя наглеждаше също като него.
Очите й заблестяха, а крайчетата на устните й се извиха в лека усмивка, когато беше представен следващият експонат.
Бутилка „Бороло“ от 1934 година, от бъчвата, която нейният прадядо бе нарекъл „Тереза“ в чест на раждането на дъщеря си, нейната баба.
Тази частна колекция имаше върху етикета си снимка на десетгодишната Тереза. Тъкмо тогава виното вече бе отлежало и го бяха прелели от огромните дъбови бъчви в бутилките.
Сега Тереза Джиамбели беше на шестдесет и седем и беше легенда, нейната известност като винопроизводител бе затъмнила дори името на прадядо й.
Това беше първата бутилка с този етикет, предлагана на разпродажба и излязла въобще извън фамилията. И както очакваше Софи, наддаването за нея беше яростно и настървено.
Мъжът, който седеше на съседния стол, посочи с пръст в каталога снимката на предлаганата бутилка.
— Приличате на нея.
Софи леко присви рамене, като му се усмихна. Беше приятен мъж, някъде около шестдесетте. След това се усмихна на момичето, което я гледаше сериозно от червения етикет на страниците на каталога.
— Благодаря.
Маршъл Ивънс, напомни си тя. Истинско състояние, второ поколение наследник на „Фортуна 500“. Всъщност това й беше работата. Да помни имената и жизнения стандарт на любителите на вино и колекционерите с дълбоки джобове и изтънчен вкус.