Сълзи напълниха очите й, когато свали халката. Какво беше тя в края на краищата? Най-обикновено колелце с дупка в средата. Едно празно кръгче. Идеалният символ на нейния брак.
Пилар си даде сметка, че никога не е била обичана. Тя отметна глава назад. Колко тъжно, колко тъжно да седи тук да осъзнава нещо, което винаги бе отричала. Непрестанно бе отхвърляла, не бе искала да признае факта, че досега никой мъж, дори собственият й съпруг, не беше я обичал.
Когато вратата се отвори, тя стисна халката в шепата си и нареди на сълзите си да почакат.
— Пилар? Тук ли си? — Хелън надникна през вратата. Устните й бяха стиснати. — О, май ще трябва да забравя за кафето днес.
Тя прекоси библиотеката, отиде до барчето и извади една гарафа с бренди. Познаваше къщата и се движеше като у дома си. Напълни две тумбести чаши, върна се и седна на ниското столче за крака пред креслото, в което бе потънала Пилар.
— Изпий го, скъпа. Изглеждаш бледа.
Без да каже дума, Пилар отвори ръката си; Халката проблесна върху дланта й от отблясъците на огъня в камината.
— Ясно, предположих го, когато видях онази пачавра да парадира с камъка върху пръста си. Те са си лика — прилика и са един за друг. Тони изобщо не те заслужаваше.
— Глупаво е! Глупаво е да бъдеш ударен по този начин. Всъщност никога не сме били женени. Поне не в истинския смисъл на думата. Но това са тридесет години, Хелън! — Тя вдигна халката и погледна през отвора, сякаш гледаше през живота си. Празен и безсмислен. — Тридесет проклети години! Тази жена е била бебе в пелени, когато аз срещнах Тони.
— Е, много важно. Тя е по-млада и има по-големи цици. — Хелън сви рамене. — Бог ми е свидетел, че само тези две причини са достатъчни, за да я мразя и в червата. Аз съм с теб, както и всички останали. Но погледни на нещата от по-друг ъгъл. Ако остане да живее с него, когато стане на нашата възраст, ще трябва да го храни с лъжичка и да му сменя памперсите.
Пилар се засмя горчиво, но смехът й приличаше повече на стенание.
— Не ми харесва къде съм се озовала, но не знам къде да отида. Дори не се борих за него, Хелън.
— Ти не си войник. — Хелън приседна на страничната облегалка на креслото, като прегърна приятелката си през раменете. — Ти си красива, интелигентна, умна жена, която има да върши много работа. По дяволите, скъпа! Моето мнение е, че ако най-сетне затвориш тази врата, ще си направиш най-голямата услуга.
— Боже мой, говориш също като Тони!
— Няма нужда да бъдеш груба. Освен това той изобщо не се интересува от теб, но аз мисля точно така.
— Може би си права. Не мога да видя ясно разликата сега. Не мога да мисля какво ще стане през следващия час, камо ли през следващата година. Господи, дори не го накарах да си плати! Дори нямах смелостта да го накарам да си плати!
— Не се тревожи, тя ще го стори вместо теб. При това с лихвите. — Хелън се наведе и целуна Пилар по главата. Не е възможно мъж като Тони да мине през живота, без да си плати, помисли си тя. — Но ако искаш да го попариш малко, ще ти помогна да оформим бракоразводния договор така, че да остане с незарастващи кървящи белези и треперещи тестиси.
Пилар тъжно се усмихна. Винаги можеше да разчита на Хелън.
— Колкото и голямо развлечение да бъде и каквото и удоволствие да ни достави, това ще нарани Софи и ще направи живота й труден. Хелън, какво, по дяволите, да правя с този нов живот, който подхвърлиха в ръцете ми?
— Все ще измислим нещо.
Софи дълго мисли. Прочете договора няколко пъти и получи главоболие. Беше проникнала до същината му, дори беше затънала в детайлите. Всъщност беше напълно ясно, че Ла Синьора продължаваше да контролира всичко както винаги. От Софи се очакваше през следващата година да докаже себе си. Нещо, което тя смяташе, че може да направи. Ако успееше, част от така желания от нея контролен пакет акции щеше да премине в ръцете й. А това щеше да достави удоволствие и на баба й.
Е, добре, тя го искаше. Не се интересуваше особено от начините, по които трябваше да го постигне. Но осъзнаваше причините, заради които трябваше да се напъне.
Както винаги най-трудната част бе да проумее причините, поради които баба й искаше нещо. Всъщност двете много си приличаха.
Софи нямаше особено голям интерес към производството на вино. Обичаше лозята заради красотата им, познаваше основните етапи във винопроизводството, но никога не бе имала вътрешния подтик да влага време, емоции и усилия в тази дейност. Но щом някой ден трябваше да заеме мястото на баба си, налагаше се да направи точно това.
Наистина предпочиташе офисите и канцелариите пред ферментационните силози, но…