— На китара. И на пиано.
— Ще трябва да ми посвириш някой път. Аз харесвам музиката. Ти каква предпочиташ?
— На този свят съществува само рок. Аз харесвам техно и алтернативна музика.
— Той пише музика — добави Дейвид и зърна изненаданото премигване на сина си. — Доста интересни неща.
— Бих искала да чуя нещо, когато се установите. А ти, Мади?. — обърна се Тереза към момичето. — И ти ли свириш?
— Аз вземах уроци по пиано. — Мади сви рамене. — Но не си падам много по това. Искам да стана учен. — Подигравателното подхилване на брат й я ядоса.
— Мади се интересува от всичко — рече бързо Дейвид, преди кръвта на дъщеря му да кипне, — Тукашният колеж, както ми казаха, може би ще бъде подходящ и за двамата. И за нейните, и за неговите специфични интереси.
— Изкуство и наука. — Тереза се облегна назад. — Значи приличат на баща си, защото виното съчетава и двете. Предполагам, че ще са ви необходими няколко дни, за да се настаните и подредите. Ново положение, ново място, нови хора. И, разбира се, ново училище и нова програма за цялото семейство.
— Татко, нарича това приключение — рече Мади и получи утвърдително кимване от страна на Тереза.
— Тогава да се опитаме да го превърнем в такова.
— Аз съм на ваше разположение, госпожо — произнесе Дейвид и видя, че Пилар стана, за да сервира кафето и сладкишите. — Много съм ви благодарен, че ни предоставяте гостоприемния си дом. Сигурен съм, че да живеем тук, за нас ще бъде истинско удоволствие.
Тъй като гледаше Пилар, забеляза как трепнаха клепачите й. Охо, помисли си той, тя е изненадана от тази новина. Но защо?
— Заповядайте, моля — промълви Пилар.
След като кафето бе сервирано, те продължиха лекия си разговор. Дейвид следваше темите на Тереза, но и двамата изобщо не засягаха бизнеса. Имаше достатъчно време за това.
Точно след двадесет минути Тереза стана.
— Съжалявам, че съпругът ми няма възможност да ви види днес, нито да посрещне очарователните ви деца. Ще ви бъде ли удобно да ни посетите утре отново?
— На ваше разположение съм, госпожо. — Дейвид също стана.
— Тогава в единадесет часа. Пилар, ще покажеш на семейство Кътър къщата за гости и ще се погрижиш да получат всичко необходимо, нали?
— Разбира се. Само да донеса палтата.
Какво, по дяволите, искаше да каже? — зачуди се Пилар, докато носеше връхните дрехи. Обикновено винаги бе в течение какво става в домакинството. Както се казва държеше пулса на къщата. А ето че сега майка й бе успяла да изсипе на главата й цяло едно семейство, без да я предупреди или да й даде поне елементарен знак.
Толкова много промени, и то за едно денонощие. Изглежда беше време да започне да обръща повече внимание на онова, което ставаше около нея. Пилар не се страхуваше от промените тогава, когато беше подготвена за тях. Все пак възвърна самообладанието си и отново се превърна в гостоприемна домакиня, когато се върна при новодошлите.
— Къщата е съвсем наблизо. Много приятна разходка, особено когато времето е хубаво.
— Зимният дъжд е скъпоценен за лозята. — Дейвид взе якето й и й помогна да го облече.
— От дете чувам само това, когато се оплаквам от влагата. — Пилар излезе навън. — Има директна телефонна линия от едната до другата къща, така че може да се обадите, ако искате нещо или имате въпроси. Нашата икономка се казва Мария и е истинска вълшебница, няма нещо, което да не може да направи. Благодаря ви — добави тя, когато Дейвид отвори вратата на микробуса пред нея.
— Ще имате прекрасен изглед — продължи Пилар, като се обърна към децата, които се наместиха на задната седалка. — От която и да е спалня. Има и басейн.. Разбира се, няма да може да го използвате в това време, но можете да идвате на закрития басейн в голямата къща, ако желаете.
— Закрит басейн! — Очите на Тео светнаха. — Сууупер!
— Това не значи, че можеш да се хвърлиш в него с дрехите, когато ти хрумне — предупреди го баща му. — Не бива да им позволявате да се мотаят из къщата, госпожо Джиамбели. Ще си имате главоболия с тях. Поне една седмица след това ще трябва да се лекувате.
— На теб това не ти помага особено — озъби му се Тео.
— Ние винаги се радваме, когато наоколо има млади хора. И освен това, наричайте ме Пилар.
— Аз съм Дейвид.
Зад гърбовете им Мади се обърна към брат си и направи изразителна гримаса.
— Дейвид, наляво. Оттук можете да видите къщата. Мястото е красиво, а дъждът й придава доста приказно очарование, нали?
— Това ли е? — заинтригуван, Тео се наведе напред. — Доста е голяма.
— Има четири спални, пет бани. Красива всекидневна, но най-приятна е кухнята, поне аз така мисля. Някой от вас умее ли да готви?