— Софи, имам страшно много работа.
— Знам, Пет минутки само. За мен се очертава доста солидно сноване между този офис и Напа Вали през следващите месеци. Аз съм в клопка, Крис.
— Така ли? Не ми изглеждаш хванатата в капан.
— Е, не си виждала да зарязвам лозя, нали? Слушай, баба ми има причини за това, което прави, и за това как го прави. Не винаги съм ги разбирала и доста често не ми харесват, но това все пак си е нейната фирма. Аз просто работя в нея.
— Така е.
Софи спря да прибира нещата си, постави ръце върху бюрото и посрещна погледна на Крис.
— Ако си мислиш, че ми е много, приятно да деля времето си между работата, която обичам, и това да се плескам с кал в лозята, много грешиш. А ако си въобразяваш, че Тайлър се е засилил да си извоюва някакво място — тук, в този офис, ще те посъветвам да обмислиш нещата отново.
— Извинявай, но той вече има положение в този офис, и то доста високо.
— А това е мястото, за което вярваше, че ще бъде твое. Няма да кажа, че не съм съгласна с теб, но това е само временно. Ти си необходима тук. Няма да мога да идвам всеки ден, няма да мога да приемам всеки посетител, нито да присъствам на всяка среща, най-същественото е, Крис, че ти ще трябва да ме заместваш. Наистина не получи повишение в йерархията, но ще направя всичко възможно да получиш финансова компенсация за допълнителните отговорности, които ще се стоварят на гърба ти.
— Не става дума за пари.
— Но те никога не пречат — Довърши Софи — Положението на Тай е така или иначе вече факт, и като титла, и като титуляр. Но той не знае нищо за рекламата и маркетинга, и всъщност те не го интересуват.
— Интересуват го достатъчно, че да прави коментари и предложения.
— Момент. — Трябваше да е бъде спокойна, помисли си Софи, не биваше да насилва нещата. Но и не биваше да се оставя да я нападат. — Да не си очаквала от него да седи тук като идиот? Той беше длъжен да даде мнението си и се оказа, че предложенията му бяха напълно уместни. Беше хвърлен от скалата без парашут и успя да се справи. Получи първия си урок.
Крис стисна зъби. Тя работеше с фирма Джиамбели от десет години и й беше дошло до гуша да бъде пренебрегвана заради роднините на семейството.
— Той все пак има парашут, както и ти. Родени така. Каквото и да се случи, вашите парашути ще се отворят. Което не важи за останалите.
— Няма да обсъждам семейния бизнес с теб. Само ще ти кажа, че си ценен служител на фирма „Джиамбели“, а сега вече Джиамбели-Макмилън. Съжалявам, ако мислиш, че твоите таланти и възможности са били пренебрегнати и недооценени. Всичко, което мога да направя лично аз, ще бъде сторено. Но това разместване трябва да се извърши така или иначе и през следващите няколко месеца ще се наложи всички да платим известна цена, за да не се провалим. Аз трябва да го заслужа. И освен това ще завися от теб. Ако не можеш, искам да ми кажеш, за да си направя други сметки.
— Ще си върша работата. — Крис се обърна към вратата и я отвори. — Както и твоята.
— Добре — промърмори Софи, когато вратата се затвори. — Това е чудесно. — Тя въздъхна и отново вдигна телефона. — Пи Джей, може ли да дойдеш за минута?
— Не, искаме нещо класическо. Ето това неуловимо, тебеширено райе.
— Добре, чудесно. Ще го взема. Хайде да вървим.
— Тайлър! — Софи стисна устни и го потупа по бузата. — Върви да го пробваш преди това. Бъди добро момче.
Той стисна китката й.
— Мамичко?
— Да, скъпи?
— Престани.
— Ако беше направил нещо през последните тридесет минути вместо да мърмориш и да се дърпаш, отдавна да сме приключили. Ето този — рече тя и пъхна в ръцете му кафяв костюм на съвсем тънки райета. — И този. — Избра един черен класически от три части.
За да предотврати каквито и да е коментари, Софи се отдалечи от него и отиде на щанда с ризите.
— Шон? — Тя повика с ръка една от продавачките, която познаваше по физиономия. — Това е мой приятел, господин Макмилън. Нуждае се от помощ.
— Ще се погрижа за него, госпожице Джиамбели. Впрочем баща ви и годеницата му бяха тук тази сутрин.
— Така ли?
— Да, пазаруваха за медения си месец. Ако търсите нещо специално за сватбата им, имаме прекрасен вечерен жакет, който ще ви стои страхотно.
— Днес нямам време — успя да се измъкне Софи. — При първа възможност ще се върна, за да го пробвам.
— Само ми се обадете преди това. За мен ще бъде удоволствие да ви запазя някои неща от колекцията. Сега ще проверя какво да предложим на господин Макмилън.
— Благодаря. — Софи взе една блуза и се втренчи в нея, без да я вижда.
Не си губеха времето, помисли си. Вече пазаруваха за медения месец, преди да е минал дори разводът. Парадираха с отношенията си навсякъде и пред всички.